К-ренесанси
Карл Велики и Крум Страшни разбили аварската държава. Това, в общи линии, е знанието на българина за един от "първостроителите" на Запада, франкския крал, а по-късно и император на Свещената римска империя на германските народи Карл Велики. БНТ, изпълнявайки вероятно и педагогическа задача, запълва тази празнина с игрален филм за "живота и делото" на енергичния владетел, видян от авторите преди всичко като адепт на римокатолическото християнство и копнеещ за имперската корона монарх. Мъничко художествено изкривяване на историческата правда: Айнхард, биографът на Карл, изрично подчертава, че той никак не се е стремял към почестите на Август и Константин; че ги приема в угода не толкова на себе си и на своята държава, колкото по увещание и настояване на папската курия.
Но не това е важното в случая, а забележителното съвпадение между разказа за подвизите на франкския крал и 120-годишния юбилей на изпълнителната власт в България. Ако се абстрахираме от формата на държавното управление, нашите министър-председатели и западният владетел са деятели от едно и също естество - персони, лица, актьори на изпълнителната власт, въплътяващи безкомпромисно сред заблуденото население напредничавите си визии за живота и бъдното. Карл върши това сред саксите, днес сред нас го вършат господа министрите начело със своя премиер. Изпълнителната власт, сиреч, винаги е с едни гърди пред народа.
Телевизията, разбира се, беше достатъчно "отговорна", за да отрази празничното събитие. Ахканията и охканията (досущ като в "Шестоднев"-а на Йоан Екзарх) на посетилите сградата на Министерския съвет бяха съвестно филмирани и документирани, връщайки ни отново към онова мило време на единство между простодушния и признателен народ и неговите добри и снизходителни ръководители. Коктейли, научни конференции, приеми - всичко бе показано на синия екран лъскаво и примамливо, досущ като в "светло бъдеще". Управлението на Карл се превръща в един "каролингски ренесанс", управлението на Костов - в български такъв. И на филм, и в действителност - нищо освен К-ренесанси.
Само че, твърдят историците, "каролингският ренесанс" е твърде повърхностен в своето състояване и почти не засяга дълбините на франкското общество. Дело на елита, той заглъхва много бързо след смъртта на Карл. Българският ренесанс е нещо подобно - във висините, където "Съединението прави силата", цифрите сочат благоденствие и охолство, в низините, където силата прави каквото си иска, цифрите са всеки път по-малко от необходимото. И добре все пак, че имаме БНТ с нейното съзнание за "педагогическа отговорност" - иначе откъде ще знаем, че живеем толкова добре?

Митко Новков