Пловдивски дневници -
виртуози и шедьоври
Може би точно това е същността на европейското в Месец(ите) на културата в Пловдив - в една вечер можеш да слушаш Минчо Минчев в концертната зала и два часа по-късно на сцената на Античния театър - Валя Балканска, още една голяма дама на българската музикална култура след изпълненията в предните седмици на Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Или емблематичната за ХХ век творба на Шьонберг "Просветлена нощ" в изпълнение на "Софийски солисти" под диригентството на изключително артистичния Пламен Джуров и час по-късно "Полегнала е Тудора" и ред най-прекрасни български народни песни в изпълнение на великолепния хор на ансамбъл "Пирин".
Цигуларят Мичо Димитров, пристигнал си от Холандия, беше пределно искрен в отговора на въпроса кога ще се завърнат големите български музиканти и какво ги задържа в Западна Европа и Щатите. Неговият оркестър изнася ежедневно по три концерта - утринен, обеден, вечерен, и винаги залата е пълна. Културният климат е важен. Преди години, когато нашите знаменити цигулари се връщали от турне в чужбина, нямал усещането, че попадат в провинция, сега го имат. Пак някога, по времето на Добрин Петков, чието име се спомена не веднъж миналата седмица, пловдивската филхармония имаше трима концертмайстори. И тримата сега свирят в чужбина: Елмира Дърварова - в Ню Йорк, Кеворк Мардиросян - в Луизиана, Мичо Димитров - в Холандия. От различни точки на планетата, освен Мичо и Кево, се събраха още в Пловдив Арусяк Балтаян (от Сент Гален, Швейцария), както и по-младите Лиана Котева, Яна Дешкова, Албена Димитрова... Заедно с пристигналите от Германия Минчо и Николай Минчеви. Проектът на Пламен Джуров "Виртуози и шедьоври", консултиран с цигулар №1 сега Минчо Минчев, ги доведе в града на тепетата. В седмицата 5-10 юли за първи път в шест вечери се изпълниха шест различни програми. Рискът си заслужаваше, дори концертната зала да беше само веднъж истински многолюдна - на първия концерт със солист Минчо Минчев. И и донякъде пълна - в последната вечер, с тримата отлични пловдивски цигулари - Арусяк, Мичо, Кеворк. Освен че чухме забележителни произведения на ХХ век (с превес на Барток и Бритън), изпълнени от "Софийски солисти", срещата на големия Минчо Минчев и известните пловдивски музиканти с изгряващите нови звезди беше подадена ръка между поколенията в българската цигулкова школа. Преминали преди години в Лондон през школата на известния Ифра Нийман, сега те трупат опит по света. Обменът на информация в срещата-дискусия под наслов "Цигулката на прага на ХХI век" в Балабановата къща се оказа много полезен. Изкристализира западният опит на работа преди всичко в оркестър. Върху него акцентираха повечето от участниците. Много по-прагматични се оказаха студентите на проф. Минчев, които виждат бъдещето си не толкова като солисти, колкото като концертмайстори в оркестър. Многобройно е младото поколение цигулари, сред него има и доста българчета, които с талант отстояват своето място под слънцето. Конкуренцията и шансът бяха сред най-дискутираните проблеми.
Своеобразен сбор и преглед на големите ни народни ансамбли бяха "Празниците на българския фолклор" (5-8 юли) на Античния театър. Те показаха кондиция, нови и стари програми и желание да се оцелява достойно (макар срещу нищожни възнаграждения) във времето, когато преминават на общинско финансиране. Най-голям интерес прояви пловдивската публика и македонското лоби в Пловдив към ансамбъл "Пирин" и Кирил Стефанов, но и в другите вечери публиката бе не по-малко от 1000 души. И ако многолюдните хореографски композиции са един от специалитетите на "Пирин", то хорът на "Филип Кутев" също е запазена марка. Нови неща, къде спорни, къде безспорни, има в репертоара на "Тракия", чийто специален гост в първата вечер - Валя Балканска - вдигна с "Излел е Дельо хайдутин" пловдивчани на крака. Продължават да ни трогват малките гайдарчета от детско-юношеския ансамбъл "Орфей" в Смолян и тракийци никога не остават равнодушни към каба гайдите на "Родопа". Любопитна бе изявата и на ансамбъл "Добруджа". Дъщерите поеха по утъпканите от бащите пътища (проф. Елена Кутева, Даниела Дженева) и върху техните плещи лежат не проблемите на създаването и формирането (ансамблите са по на 25 или по на 45 години), колкото на запазването на традициите и оцеляването в трудното за изкуство време.
"Етнокултурният диалог на Балканите и световният мир" бе темата на международния семинар под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Събраха се мастити професори и млади учени от балканските страни, Унгария, Молдова, Германия. Проф. д-р Ноам Чомски от САЩ не пристигна поради заболяване, но изпрати доклада си. Този балкански форум се очертава като ежегоден. Бяха сформирани смесени колективи в различни направления, които ще разработват интересуващите ги проблеми. Подготвя се меморандум от форума, който ще бъде адресиран до правителствата на всички държави в региона - интелектуалците ще се опитат да бъдат коректив на политиците.
Не знам дали някой от организаторите на ЕМК се сети да им покаже уникалната изложба "Български светини", защото тя би била полезна в разбирането им за страната-домакин. В ДХГ авторите на изложбата са събрали печатите на княз Борис I, на Симеон Велики, на цар Петър I, Самарското знаме, митрата на екзарх Йосиф I, Търновската конституция от 1879 г., вещи на Ботев и Левски, първото издание на "Под игото" и т.н. С подобна стойност е и друга една изложба "Ювелирството в българските земи" (накитите в древността), подредени в първите седмици на юли в галерия "Ромфея".
Звездите от "Гранд Фънк" събраха 2000 свои почитатели в една от панаирните палати, някои от тях си тръгнаха веднага след изпълненията на Рик Деринджър, двукратния носител на награда "Грами". Затова пък не по-малко значимият за България художник Кольо Карамфилов и приятели зарадваха пишещото и снимащото братство, като обявиха раздялата на своята група "Диско 95". Изложбата им "Балкански нарцис" в баня "Старинна" (Център за съвременно изкуство) представлява 50 еднакви човешки глави, изработени от пластмаса и никелирани, които са поставени върху огледална подложка, чува се бръмчене на лутаща се муха. Впечатлението е страхотно - налитат те като мухи доста угнетителни мисли за убогостта на балканското ни съществуване. Винаги има някой или нещо, по което да се дивим и губим време, докато животът ни се изнизва. Впрочем, това е само едно от възможните внушения.

Пенка Калинкова