Отложен конгрес. В края на тази година Съюзът на народните читалища би трябвало да проведе ХХIХ си редовен конгрес. Така е по устава на организацията. На заседание Управителният съвет на съюза взе друго решение: отлага свикването на конгреса за месец май 2000г. Причината: да се влeзе в ритъма на традицията - конгресите от 1911 г. до 1954 г.- когато се закрива съюзът, са провеждани предимно около дните на Кирил и Методий. Възстановителният конгрес през 1990 г. също бе през месец май. После нещата се разконцентрираха, а сега отново трябва да влезем в коловоза на традицията.
Това да му беше проблемът на Съюза на народните читалища... Други - по-дълбоки неща измъчват съюзното ръководство и цялата организация: тотална бедност, прегорял ентусиазъм за съюзен живот, участие с неохота в "мероприятия" на организацията, намаляващ брой на съюзените читалища, сложни отношения с държавни институции, "ограничен" авторитет на съюза в условията на гражданското общество...
За да повдигнат самочувствието си, членовете на управителния съвет жарко обсъждаха приложението на Закона за народните читалища като предлагаха неотложни мерки за по-доброто му прилагане. Изнесени бяха факти за грубо погазване (според изказващите се) правата на независимата институция "читалище" от страна на кметове, областни управители и общински чиновници. Недоволствата се концентрираха главно около начините за субсидиране на читалищата.
След емоционалните изблици настъпи успокоение - реши се, че засега не е необхдимо да се предлагат поправки в закона, а да се "сезират" висши държавни инстанции с конкретни примери и предложения, приети на заседанието. Остава изпълнителната власт да се стресне и да се вслуша в мъдрия глас на колективния орган...
За членовете на управителния съвет най-голяма практическа полза донесе участието в заседанието-семинар на експерти от висшата държавна администрация, които детайлно отговаряха на конкретни въпроси и обстойно обясняваха кой и как определя субсидията за читалищата, каква е ролята на общинските съветници и кметовете в живота на читалищата, плащат ли се данъци върху наеми за отдаване читалищни имоти, как да бъдат оземлени читалищата, има ли преференции за допълнителната стопанска дейност, кой ползва благата от жилищните имоти - собственикът или стопанинът, кой и как определя щата на работещите в читалищата... Въпроси и теми, обсъждани на всяка общинска, областна или национална сбирка и поставяни отново на следващата...
Сега остава надеждата, че всичко чуто и обсъдено на заседанието ще бъде пренесено като "информация от първа ръка" до читалищата в областите от членовете на управителния съвет, представящи всички райони в страната.

Любен Русков