Свободата (от) собственост
Ако перифразираме известния въпрос, който задава Фройд, и попитаме "Какво иска жената, за да може да пише?", бихме могли да отвърнем с думите на Вирджиния Улф - годишна рента и собствена стая. Този отговор чудесно излага на показ онази амбивалентност, с която четем днес английската авторка. От една страна, удоволствието от нейната остроумна, интелигентна дарба да пише, да мисли с една особена аналитична чувствителност, да крачи смело в хоризонта на собствената си социално-историческа идентичност. И, от друга страна, точно неизбежната ограниченост на тази "собствена" идентичност, границите на своята собствена стая в голямата къща на културно-историческото развитие. Все пак в края на 20-те години, когато излиза книгата "Собствена стая", Вирджиния Улф е явление, което по-скоро плаши, отколкото съблазнява със своята смелост. Ако трябва да я сравня със Симон дьо Бовоар, която при това пише доста по-късно, удоволствието ми непременно ще натежее към страната на нейната остроумна смелост.
Книгата се появява като предизвикателство в почти всяко едно отношение. Тя е пародия на литературно-критически трактат, защото непрекъснато прави опит да задоволи изискванията на тоз жанр и всеки път необходимостта се превръща в неумение за съобразеност с (още) една форма на крепостта в литературното мислене. Елегантното присмехулство над академичната институция напомня най-добрите традиции на традиционно добрата английска сатира. Аналитичното наблюдение води до психологически обобщения, които по неизбежност са можели да бъдат само оригинални в началото на нашия век. През цялото време на текста Вирджиния Улф държи пръста си върху раната на въпроса защо жените са създали по-малко културни ценности от мъжете, защо са по-неизявени, невидими, незаинтересувани от високите ценности на социалното общежитие? Какво кара мъжете да напишат толкова много книги върху малоценния пол? Как женствеността функционира като огледало на мъжкото превъзходство?
"Собствена стая" представлява фейлетон, критическо съчинение, културологично есе и художествена литература в едно и също време. Това, което съблазнява в книгата, е свободата на писане, потребността от несъобразяване с границите за собственост - факт, който сам по себе си е парадоксален, защото показва, че свободата от собственост се изгражда единствено върху свободата да имаш собственост - включително като рента и стая.

Милена Кирова











Думи
с/у думи


Вирджиния Улф.
Собствена стая.
Превод от английски
Иглика Василева.
Изд. Хемус.
С. 1999