Не съм бил доволен
от никое правителство


Наскоро на книжния пазар в Германия се появи новата книга на Гюнтер Грас "Моят век", в която са събрани 100 истории - по една за всяка година.
- Какъв беше подтикът, за да напишете тази книга? Дали просто не е трик, чрез който да си осигурите място сред коледните подаръци в края на 1999 г.?

- Не мисля, че ако човек си служи с трикове, ще загуби две години от живота си в напрeгната работа над една такава книга. Това, което ме движеше, беше предимно пълната ми егоцентричност. Исках в края на века да направя за себе си равносметка доколко мога да поставям ударенията върху действително важното. Бързо захвърлих първоначалните си планове да напиша роман. Векът е твърде противоречив, за да може да бъде разказан чрез една история. Идеята да събера 100-те години в 100 истории ми хрумна случайно и ми се стори привлекателна. Помолих един млад историк да извърши необходимите проучвания, а аз започнах да нахвърлям скиците и да рисувам акварелите си. Емблематичността на мотивите от рисунките ми помогнаха да се ориентирам в годините. И така всичко бе навързано хронологично.
- При писането никога ли не прескачахте години?
- Беше особено привлекателно да се отскочи напред във времето, но тогава щеше да се получи мозаична структура, което не беше моята цел. Исках да обвържа хронологията на събитията с процеса на писане.
- А защо не написахте мемоари?
- Никога не ми е идвала такава идея. Аз съм разказвач и винаги ме е привличало да разгръщам разказвача в себе си, да го подтиквам, така да се каже, да говори с езика си.
- Но пък разказвате много автобиографични истории.
- Не са много. Започват от 1927 г. и постепенно нещата се наслагват. Нямах предварителна представа как ще звучи моят глас в хора на останалите гласове. Но мисля, че стана.
- Как избирахте темите? Разбира се, има много политически събития, които...
- Големите политически събития съвсем не са изнесени на преден план. Намерението ми беше да пиша от гледната точка не на хората, които правят историята, а на тези, които биват въвлечени в нея. Исках да избирам разказвачите си от кръга на жертвите, на съратниците, на строителите. Затова от внедряването на телевизията през 1952 г. се получи отделна история, ако и темата отново да се разглежда през 80-те години. Това някак си придава на написаното епичност. Вижда се, че между първия телевизионен сериал и "Линденщрасе" (сега вървящ в Германия сериал, бел. пр.) има много общо.
- Да, може да се намери типичното в различни области - спорт, музика или пък наука, но защо нито веднъж не сте споменал компютъра, това постижение на века?
- Вероятно защото самият аз нямам компютър и не намирам компютъра за нещо особено същностно. Освен това все пак трябваше да избирам. Естествено, беше изключително привличащо за някоя година да се разкажат три истории. Но тогава книгата щеше да стане монстър. Тя и без това е достатъчно дебела.
- 100-те истории еднакво ли са ви мили?
- Отношението ми се променя. Веднъж обичам една, после друга.
- Като автор как приемате факта, че при първите рецензии за книгата ви някои от историите бяха описани като несполучливи?
- Аз не пиша заради рецензиите, а заради читателите. Сигурно всеки ще си избере любима история. Но съм убеден, че този избор ще се променя, също както се случва с мен.
- Равнодушен ли сте към реакцията на критиката?
- От времето на "Тенекиеният барабан", което означава от 40 години, съм претръпнал. Какво повече искате да кажа?
- Вие сте световноизвестен писател, ценен много в чужбина...
- И уважаван в чужбина.
- Вече преводачите работят над новата ви книга...
- Твърде много преводачи. Има сключени някъде към 30 договора за лиценз.
- ...а също така вие многократно сте се застъпвал за преследвани писатели от други страни. Но тази книга е изключително немска.
- Аз съм немски автор.
- Защо не описвате световните събития или пък ако ги има, те са пречупени през призмата на немската история?
- Затова е виновна само немската история. През първата половина на века ние, германците, играхме съдбоносна роля. А във втората половина се опитвахме да се оправим с последиците от това.
- Концентрацията на немски теми може ли да бъде възприемана като отговор на критиките, които се появиха при предния ви роман "Широко поле", че не обичате родината си?
- Знаете ли, тези глупости изобщо не ме занимават. Усилията ми бяха насочени към това как да напиша книгата така, че целият подготвителен материал, през който съм преминал, да остане незабелязан за читателя, да му е лесно да върви напред. Напрежението беше огромно, но пък ми доставяше също така огромно удоволствие. Така че изобщо нямах време да се занимавам с безсмислиците от културните страници на вестниците.
- Бяхте ли на love-парада в Берлин през 1955 г., който описвате?
- Не, но намерих много документален материал. Не съм присъствал и на въстанието на боксерите в Китай през 1900 г., за което също разказвам.
- В разказа за 1998 г. описвате надеждите си, свързани с промяната на правителството и радостта от изборния резултат. Сега доволен ли сте от новото правителство?
- Досега не съм бил доволен от нито едно правителство. Виждам трудностите пред сегашното и опасностите, където биха могли да се провалят. През ерата на Кол приматът в политиката беше икономиката. Сега вече канцлерът не би могъл сам да диктува линията на политика. В момента Henkel & Co са по-могъщи. Целият свят крещи, че има нужда от реформи. Но когато бъде направено каквото и да е предложение за реформа, то бива затрупано от икономически интереси. А който не се съобразява с тях, нищо няма да постигне. Аз съм за това, данъците на големите предприятия да паднат до 35% само когато те създадат работни места. Ако държавата не може да наложи на капитала изпълнението на социалните задължения, идващи от конституцията, тогава правителството на тази държава ще се провали. Това е едно от най-тежките изпитания за демокрацията.
- А дали политиците не са движени от страха от глобализацията, от сливането на конкурентни фирми?
- Днес плашат с глобализацията, така както едно време с пъкъла. Разбира се, скандално е, че фирмите, чиято продукция до 45 % е германска, инвестират печалбите си в чужбина. Скандално е също така, че "Сименс" се хвалят навсякъде, че тази година не са платили нито марка данък в Германия. А от дребните си служители измъкват всичко до последно, поставят му какви ли не данъчни бариери, докато те изнасят навън широкоформатно. Днес истинските асоциални типове са облечени с риза и вратовръзка и седят на шефските етажи.
- Вие често изговаряхте на висок глас надеждите си, свързани с новото правителство. Ето, то вече промени закона за гражданството.
- От това се получи една реформичка. Законът продължава да куца след европейските стандарти.
- Сред източните германци е разпространено мнението, че каквото и да става, правителството ще прави каквото си иска. На това обаче им се отвръща, че те, източните германци, не са с достатъчно развито разбиране за демокрация.
- Когато през 1990, 1991, 1992 г. казвах всичко това, бях заклеймен като черноглед. Тези прогнози не само че се потвърдиха, но даже действителността се оказва доста по-зловеща.
- През 1993 г. напуснахте ГСДП заради компромисите, които се правеха по отношение на политиката спрямо емигрантите. Оттогава някой опитвал ли се е да ви завербува отново за партията?
- Не, не мисля, че някой би опитал. А що се отнася до тази политика, безсмислено е да ме питате.
- В книгата си често използвате израза "берлинска република". Но го казвате иронично. Защо?
- Тъй като това е евфемизъм, зад който стои обезценяването на понятието "федерална република". А Германия се крепи на федералния принцип. Не разбирам как това ново, модерно и дори шикозно понятие успя да се наложи. Но за мен е недопустимо да бъде използвано от канцлера на Германия.
- Бившият канцлер критикува използването на съчетанието "берлинска република".
- С право. А аз съм доволен, че най-после с Кол сме на едно мнение.
- Книгата завършва с изреченията, които слагате в устата на майка си: "Само да няма отново война... Първо там долу и после навсякъде..." Балканите ли имахте предвид?
- Да. Това е начинът на изразяване на хора, за които Балканите са "там долу".
- Подкрепихте още в началото нападенията на НАТО в Югославия. Как гледате на тях днес?
- Според мен щеше да е по-добре, ако ООН можеше по някакъв начин да разреши конфликта. Все пак тя е свързана със Съвета за сигурност. Все някак си трябваше да бъде сложен край на машинациите на този Милошевич. За мен на преден план винаги излизаха мъката на прогонените, избиването на бежанците. А този, който дали от пацифистични или други причини, е бил напълно срещу военните действия, е действал за сметка на бежанците от Косово. Аз и сега стоя на същите позиции - за нуждата от военни действия, и затова се смятам за съвиновен за неуспешните и грешни удари на НАТО, осъществени под американското върховно командване. Така че никой не може да излезе с чиста съвест от тази история.
- В книгата ви чета, че войните често са били водени заради самите войни. От всекидневните съобщения за военните успехи във войната в Косово пък оставах с впечатлението, че се води някакво състезание и заради него се продължава войната. Може ли от това да се заключи, че военните сами по себе си са причинители на войните?
- При такива войни е въвлечен целият апарат - от обикновените военни до оръжейната промишленост. И е съвсем ясно както при войната в Залива, така и при въстанието на боксерите в Китай през 1900 г., че става дума за изпробване на ново оръжие. И това е най-ужасното. Няма справедливи войни. Има необходими войни.
- В книгата ви има много ясни политически коментари...
- Но първо има истории.
- Историите изразяват мнението ви по отношение на политически събития, например портрета на Биргит Брюел.
- Това име никъде не го споменавам.
- Да, но всеки знае, че е имало само една жена, шеф в "Тройханд". Възнамерявахте ли с подобни истории да събудите интереса на политиците?
- Не, това ми е напълно безразлично.
- А очаквате ли с интерес реакциите на читателите?
- Те са ми най-любопитни. Политическите интерпретации са ми скучни - повтарят се едни и същи глупости, налага се едно и също неразбиране.
- Имате славата на един от най-трудните партньори за разговор. Освен това не пестите упреците си към медиите. Естествено, нямате нужда от това, книгите ви да бъдат възхвалявани в пресата, те и без това се продават, но все пак защо отбягвате контакти с журналисти?
- Това спада към моето разбиране за демокрация. Когато имам време, давам информация. Съвсем не се опитвам да налагам някаква тайна върху условията си на работа. Затова съм изненадан от мнението ви. Разбира се, съвсем не приемам всички предложения. А когато при мен дойдат млади журналисти, които не са прочели нито една моя книга и смятат, че ей така можем да си говорим за какво ли не, просто ги изгонвам.
- Виждате ли се в ролята на хроникьор на века?
- Аз съм един от многото хроникьори. Бих желал много други писатели в други страни, в други части на света да са попаднали на идеята да разкажат 100 истории за 100-те години или пък сега да подемат тази идея. Сега ако например си представя, че моят японски колега Кендзабуро Ое, когото много уважавам, разкаже своите 100 истории от японска гледна точка, или пък това направят Кърт Вонегът и Доктороу в Америка или Пер Олоф Енквист от Швеция... Би се получила чудесна библиотека.
- Как ще изпратите старата 1999 г.?
- Вероятно ще бъда с приятели, може би ще дойдат някои от децата ми. Бих желал да вляза в новия век, танцувайки с жена ми. Аз все още танцувам с огромно удоволствие.

Разговаря Корнелия Гайслер

Берлинер цайтунг, 7.7.1999 г.
Превела Жанина Драгостинова


Гюнтер Грас
за своя век,
начина си
на работа
и отношението си
към политиката