Пловдивски дневници -
мостове
Изпълнението на "Канон и Токата" за две пиана и 16 ръце от Александър Йосифов (творбата е удостоена с Гран при в ежегодния Международен конкурс за композиции и изпълнения на дуо пиано в Токио) бе кулминацията на концерта "Музиката - мост между България и Япония". Голямата приятелка на България проф. Сачико Кодама, организаторка на този конкурс, доведе в Пловдив 7 свои бивши и настоящи ученици, повечето от тях известни пианисти, както и тенора проф. Осаму Узуно, за да изпълнят програма от японската и българската музикална класика и фолклор. В нея бяха включени творби на Панчо Владигеров, на отличените в токийския конкурс Йосифов и Красимир Тасков (II награда) и на японските композитори Косаку Ямада, Рантаро Таки, Кеизо Саито, Казибуро Хираи, Йошинао Накада. Три десетилетия проф. Сачико Кодама, преподавателка в академията "Кунитачи", една от 15-те в Токио, заедно със съпруга си проф. Кунио Кодама, починал преди 3 години, популяризира българската музика и изпълнителското ни изкуство в Япония. За десети път тя посещава страната ни, редовно е канена в журитата на провеждани у нас международни конкурси, член е на ръководството на японо-българското дружество за приятелство. Програмата, която чухме в Пловдив в присъствието и на Александър Йосифов, е била изпълнена на 7 юли т.г. с голям успех в Токио. В страната на изгряващото слънце добре познават родната ни музикална и клавирна школа от работата в академията "Мусашино" на проф. Люба Енчева, проф. Константин и Джулия Ганеви, проф. Георги и Пенка Бадеви... В Пловдив чаровната проф. Сачико Кодама и нейните ученици, между които и носителите на първа награда от ХVII международен конкурс в Салерно Мики и Акихито Саито, направиха силно впечатление с човешката си топлота и с музикантските си качества.
Мост между Русия и България "строи" и "вечният юноша" Бисер Киров с организирания от него с подкрепата на "Топенерджи" фестивал "Руска песен". Вечно младата и винаги атрактивна Йорданка Христова изпълни и две песни по текст на Андрей Вознесенски, специално написани за нея. Започнал концерта с песента "Альоша", новата звезда на руската естрада Юлиан си отвори път към сърцата на 1500-те пловдивчани в Античния театър. Той е музикален феномен, пропял на 4 години, на 12 вече със своя група, на 15 е приет с адмирации в естрадния отдел на московския ГИТИС като изключителен талант. По време на визитата на английската кралица Елизабет II в Москва е единственият руски попизпълнител, поканен на приема със свой концерт. От миналата година 25-годишният певец има свой Театър на песните. По популярност той мери ръст с нашенеца Филип Киркоров, има голям глас, много комуникативен е с публиката, без да изпада в глезотии и излишен флирт с нея. Публиката се довзриви от изпълненията на з.а. на Русия Людмила Николаева с ансамбъл "Руска душа".
Мостове между България и Германия по доста своеобразен начин строи и театър "4хС" - чрез театралния си проект "Две с три нули отзад или Облечени в другите". "Философската мода", която създава в Германия едно българско момиче, 25-годишната дизайнерка Нели Митева, абсолвентка на Висшия институт по мода в град Трир, провокира синтетичен спектакъл по текстове на Марсел Пруст, Юлиан Тувим, Оскар Уайлд, Уилям Сайфърт, музика - Румен Бальозов, сценография Ерол Александър (Германия). Режисьор е Николай Георгиев. Взаимоотношенията "човек - костюм", желанието да се излезе от униформеността, пресъздадено в колекции с любопитни имена, като "Винено-сребърна песен", "Тяло и душа", "Симулативна рокля", "Мелодията на люляка", "Тъкан-въздух", "Облечени в другите" и т.н., са в основата на спектакъла, толкова странен, колкото са необичайни предложенията на Нели Митева. Нейният специалитет са "близначките рокли". Една рокля за двама души, която демонстрира удоволствието и тежестта на съжителството с другите. "Тук разум няма, тук има изкуство" са последните думи в представлението, което ще бъде показано в София, а може би и в Германия.
Към края на програмите си Европейският месец на културата в Пловдив се опитва максимално да разшири амплитудата на звучностите и изображенията си. Концертът на 14-членния национален джаз оркестър на Франция, който под диригентството на Дидие Лавале изпълнява само своя музика (кавърите на познатото са сведени до минимум), се редува с фестивала на любовната песен "Сребърният Ерос" (дебют на млади дарования, между които и Райна Дамянова, добър рецитал на Коцето-Калки с децата от "Омайниче", но като цяло с доста технически гафове и естетически пропадания). Класическият индийски балет със специалното участие на Роджашири Бехера, съпруга на индийския културен аташе у нас (тя изпълнява виртуозно древния танц одиси) се сменя с рокмаратона "Уудсток тук и сега". Жилищният район "Тракия" и Кичук Париж се огласиха от тонколоните на български рок банди и изпълнители. На откритите сцени "Сигнал", "Стейн", "Елит", Роберта, Графа и др. накараха хиляди пловдивчани от крайните квартали на града да усетят, макар и на финала, че той е бил столица на Европейския месец на културата. Печалното в случая са купищата боклуци, които остават след подобни "културни" купони, и новопоявилият се страх от лазерните закачки.
Доста танцови трупи минаха през града на тепетата, но за тях отделно. Мостовете, които се строят между хората и изкуствата, са в огромна географска амплитуда - от Япония през Евразия до България и от Щатите през Европа до нейния югоизток. Мостове между себе си и своите съграждани сътвориха чрез изкуството си пловдивски скулптори - техните изключително интересни творби са новото украшение и подарък за Цар Симеоновата градина в центъра на Пловдив. Понякога тези мостове изгарят, преди да прокарат пътеката - унищожена е част от оригиналната дървена скулптура на Кирил Найденов, изпитвам страх за изящните дървени фигури-профили на мъж и жена, изработени от Янко Ненов. Вандали потрошиха тялото на момиче в скулптурната изложба на открито на Тодор Азманов. Преди завесата да падне, почти 50 дни след откриването на Европейския дом на културата, неговият пластичен символ - Домът на Европа, все пак беше открит. В това има известна надежда, че все някога, макар и с повече от очакваното закъснение (не без наша вина), ще бъдем официално допуснати в общия европейски дом.

Пенка Калинкова