Гълтач на пространства
Сливен е особен град. За него казват, че е целунат от Горе, щом като е дал към 100 воеводи и 100 издателства. Тръгна ли поименно да изброявам личностите, произхождащи от тоя град и огряли като факел българската ни култура - няма ди ми стигне пространството. Но все пак - сега е моментът да спомена едно име: Панайот Тодоров Христов. Инак - Сирак Скитник.
"Сирак Скитник" - документалният филм на режисьора Владимир Ангелов бе представен в Дома на киното на 13 юли. Голямо предизвикателство е да се захванеш с такава личност като Сирака Панайот Христов, когото е невъзможно да определиш само като художник, поет, критик или драматург. Филмът е изключително изчерпателен като информация, данни и факти за живота и най-вече творческия път на този велик и позабравен българин. Използван е много документален материал, а самият Сирак Скитник не е оставил нито личен дневник, нито автобиография. Кинотворбата е реализирана с уважение и дълбока почит към една от най-ярките фигури в българската култура от началото на века до средата на 40-те. Дори в някаква степен образът на Сирака е въздигнат на пиедестал, стои монументален и отдалечен. От една страна - той безспорно го заслужава, да не говорим, че след 1945 година е обявен за буржоазен деец, внесъл вредни символистични идеи в изкуството. От друга страна пък зрителят вижда само творческата личност. Всъщност - що за човек е бил Сирак Скитник, какво го е вълнувало, съмнявало и радвало, кого е обичал и отбягвал?...
Филмът "Сирак Скитник" е като енциклопедия за личността и това го прави претрупан с информация, която е интересна, но количеството й трудно се възприема на един дъх. От толкова факти тонът става академичен, стилът тромаво върви по желязната релса на хронологията. А такъв човек като Сирака заслужава разчупване на всякакви линии: фабулни, музикални, дикторски, визуални. Като в същото време се очаква наред с докосването до личното да усетим и атмосферата, мирисът на епохата.
Петербургските приятели на сливенчанина го наричали "Гълтач на пространства" не само заради всеобхватните му интереси, проявления и таланти, но и заради "широко скроената" му същност, непознаваща граници, декори и заучени слова. Сирак Скитник смазва всички криворазбрани цивилизовани интелигенти, преминава като метеор през епохи и стилове. В известен смисъл той поглъща и времето. Това се чувства във филма на Владимир Ангелов. Излизаш от салона и като в стоп кадър се питаш: възможно ли е още в първата половина на века един българин да напише:
Светът в униформа,
изкуството в униформа - би било
най-голямата творческа трагедия
.

Андроника Мартонова