Мицкевич човек-и-мит
Чудя се дали е възможно да си помислим за някой полски писател, без в съзнанието ни да изплува онази прословута фраза на Ботев? Ако полякът обаче "люби всичко, що е полско", каква трябва да бъде позицията на един български изследовател към неговото пристрастие? Възможно ли е да се измъкнем от дихотомичната позиция на радикалното да-не отношение?
Боян Биолчев е полски възпитаник в своето академично образование и все пак притежава скептицизъм, какъвто, изглежда, е липсвал някога на онзи, другия Боян - Пенев. Той е пристрастен към мита Мицкевич заради възможността да го разгадае; за него Мицкевич е повече предизвикателство, отколкото еднозначен пример. "Отвъд мита" е литературоведско изследване, но всъщност се чете по-скоро като роман - то има свое повествование, което поражда интрига на желанието за прочит. Боян Биолчев изглежда склонен да мисли в структури с амбивалентен характер, той се стреми да види нещата в двойки характеристики - колкото противоположни, толкова и взаимно свързани. Тази амбивалентност полага основите на познавателния подход: Адам Мицкевич се търси в пресечната точка на цяла поредица митологеми, сблъскани в двойки. От една страна - митът на народния пророк, създаден така, че да задоволи едновременно Ботев и Библията: сред поляци, но все пак в отсъствие на самия герой. От друга страна - играещият творец, гениалният импровизатор, ловецът на поетически духове. Към това се наслагват в различни моменти: митът на изгнаника срещу романса на салонния кавалер, певецът на страданието и апокалиптичните визии срещу човека, отдаден на мистични сектантски вълнения и гротесков социалистически утопизъм...
Най-силната страна на изследването и безспорно това, което се чете с най-голям интерес, са психологическите анализи на човека-в-мита. Авторът съзнава твърде добре бариерите на митологизиращия подход и ясно си поставя за цел да търси своя Мицкевич извън тях, в сложното пространство на психологическата реалност. Трезвата логика на аналитичния разум е щастливо съчетана с усет към символизиращата активност на несъзнаваните процеси. Много интересни са онези моменти, в които виждаме Мицкевич в различни парадигми на междуличностни отношения: Поетът и Философът (срещата с Хегел), болезненият стремеж към компенсаторна реализация чрез влиянието на Товиянски, Жената в различни превъплъщения на архетипната потребност от нея... Всъщност, що се отнася до жените в живота на Мицкевич, трябва да забележим особеното пристрастие на изследването към тази тема, решена без традиционната в този случай уклончивост на полското литературознание. И, разбира се, българската следа в мита Мицкевич, неговото присъствие в културното пространство, разбираемото пристрастие на една интелигенция, която вижда в големия полски поет модел за приобщаване към света от позицията на националната историческа онеправданост.
Представен като човек-в-мита, Мицкевич на Биолчев е увлекателен, разнообразен, разновалентен. А може би и малко (по-)български?

Милена Кирова











Думи
с/у думи



Боян Биолчев.
Отвъд мита.
Адам Бернард Мицкевич.
Между осанката
на народния пророк
и homo ludens
.
Второ издание.
УИ Св. Кл. Охридски.
С. 1999