Комунална разговорка
"Демо" телевизия, ако и да се прави на такава, не е истинска телевизия. Телевизията е образ от разстояние - теле-визия, докато за "Демо" далечният образ е само помощник, допълнение, улеснение за същинската и предпочитана цел на комуникацията - живия разговор. Ако един от големите властови тв потенциали е самоволността и абсолютната независимост на програмната схема (една моя леля казваше: "Каквото дадат, това гледаме"), то за "Демо" владеенето, манипулацията, силата е не толкова в нея, колкото в осъществената комуникация със зрителя в рамките на тази схема. Веригата от игри с почти никакви награди (на фона на щедростта на "Риск печели, риск губи" или "Хъшове" например) намира своя смисъл не в печеленето на визиотория с подкупване, а с общуване. Интимното заиграване на речта, двойственото звучене на диалога между зрителя/зрителката и водещия са в основата на "Демо", където интересът към визията категорично е изместен от желанието за бъбрене. Комунална разговорка - в това е ефектът на тази псевдотелевизия, която технологично е такава, но съдържателно - в никакъв случай.
Затова и съдбоносната важност на "от-къде-точно" се обажда поредният събеседник - от "Хаджи Димитър" (със задължителното "перфекционистко локализиране" - близо до ТИР-овете ли, до училището или някъде другаде), от "Дружба-3" или от "Младост-4". "Демо" се старае да изгради свой кръг от близки и познати, в който неформалните отношения са водещ принцип на медиативността. От "Слатина" обещават съдействие при покупката на зеленчуци, от "Дървеница" се сърдят за определението "дървеняшки", от "Хаджи Димитър" локално "шовинистват" в ефир: "най-хубавият квартал". Въпросът е не какво се казва и доколко смислено е то, а да тръгне разговорът, да стане раздумката, да се разточи лафът. И то лаф близък - такъв, какъвто тече по комшийски: "вчера купих евтини домати", а "днес детето ми е болно". Компанията е добре позната, ясна, предсказуема, ето защо и приказката върви.
Така "Демо" проявява в най-чист вид характерното за кабелите "окварталяване" и "регионализиране" на телевизията. В изследването на агенция АЛФА РИЧЪРС за регионалните електронни медии, публикувано във в. "Капитал", се прави изводът за "стабилно проникване в определени региони" на няколко кабелни оператори. "Ако някой желае да достигне до населението в Североизточна България и крайморските зони, той в никакъв случай не може да пренебрегне ТОП ТВ, СКАТ, "Рент ТВ", се казва там. Но ако цитираните все пак се опитват донякъде да имитират "доминатора" Канал 1, "Демо" не прави нищо подобно: тя е повече именно "квартална", не "регионална" телевизия (които освен всичко друго се самообявяват и за "национални") - интересува я не какво е станало, а първенството в бъзикането. Съревнование между мъжете и жените, целуване на камери и въздушни целувки, падане под масата след тъпи отговори ("морфема" е морски термин) - всичко иде да покаже, че удоволствието от раздумката е над всичко. "Демо" е телевизия(?), заместваща кварталната скамейка, на която току-що усетили се сексуално тинейджъри разговарят за нещата от живота или пък техните родители се разтушават с двусмислени реплики. Телевизия на "комшулука", на която въобще не й пука доколко е истинска телевизия, а качеството на програмата й е последна грижа.

Митко Новков