VIVA LA RADIO

Хит в музикалните класации е песента "Да живее радиото". Казаха го по БНР в едно музикално предаване за попмузика. Изкуството се обръща към медиата, благодарение и на която се е пренесло през годините.
Напрежението в радиото този път е високомузикално. От БНР намествали външните продукции на мястото на утвърдените звуци от класиката и джаза. И както винаги, намират се представителни за подписка хора, които да защитят едната страна и да обругаят другата. Удивително ентусиазирано всички използват за протест и борба срещу неправдата форми, на които самите не вярват: подписки, писма "отгоре", подкрепа "отдолу" и т.н. Спорът почва да губи смисъл.
Нелепо е да се борят на равни начала за едно и също време на излъчване "Пирон" и "Алегро Виваче" например. От това се получават жанрови колики и нищо друго. Но и да се настоява класиката да има задължително преднина още от старта на състезанието е нечестно. По няколко причини. Най-важната е, че благодарение именно на средствата от външните предавания, от сега нататък ще става възможно реализирането на скъпоструващи удоволствия. Предаванията за класическа, народна, може би и за алтернативна, музика са точно такива гълтачи на средства. (В това изречение няма капка неприязън към този тип музикални предавания, както и никакво съмнение в необходимостта от тях.) Какво да се направи, хората с вкус не са много! За да може радиото да подкрепя тези предавания, трябва да взима пари. Така че за външните продукции по-добре само добро, а не нищо.
Опасенията, че класиката е заплашена да умре, защото са свалили предавания от микрофона на националния ефир, са много приятни за слушане. Ако ръководството на БНР беше така всемогъщо, за да погубва дори устоялата на вековете класика с един замах, не знам какво да мисля за останалите управляващи. С риск да греша, все пак струва ми се, че всички вкупом сме твърде малки в сравнение с класиката. И да искаме (а съмнявам се в действителност някой да иска) не можем да й направим нещо лошо. Щом руските футуристи не успяха да изхвърлят класиката от парахода на съвременността, то ние ли ще успеем.
Когато от жертваните предавания излизат с довода, че се отнася за дългогодишна традиция, за голяма аудитория и безспорен професионализъм сигурно смятат, че са необорими. Само че всичко, и в музиката, и в журналистиката, е прекалено субективно и обективните параметри са въпрос единствено на договорка. Дългогодишно не винаги е равно на качествено. Просто констатирам, а не обвинявам. С всичко в крайна сметка се свиква, дори с Аndante - стила на говорене на водещите. Но интересът се задържа буден с разнообразие, а не с продължително еднообразие. За това, че водещите са професионалисти, съм съгласна напълно. И съм сигурна, че те могат да измислят нещо ново, което да обогати рутинизираната ритуализирана традиция. Опитът и знанията им са достатъчно големи, за да знаят, че всичко, което се случва сега, сме го гледали преди. И сами си дават сметка, че аудиторията е доста невярна почитателка и няма да се поколебае да ги изостави насред път. Тази история може да се използва за профилактика на музикалните предавания. Не ми се иска да вярвам, че от радиото се настройват срещу музиката. Още повече когато музиката възпява радиото. Макар и не в класически ритъм.

Вяра Ангелова













От въздуха
подхванато