Борислав Огнянов, I курс кинознание, НАТФИЗ:

"Веднага обратно" мина малко незабележимо на Международния младежки филмов фестивал. Присъствието му в конкурсната програма не бе удостоено с награда на публиката или журито, подобно и на предишните съревнования, в които е участвал - Мексико Сити (1997) и Берлин (1998). 17-минутният филм гостува в София с още пет израелски късометражки, една от които спечели статуетка ("Посред бял ден", реж. Йорам Зак). Израел е страна, която от политически и географски неуредици не е имала възможност да създаде популярна кинематография, но представена от Академията за филмова и телевизионна режисура в Йерусалим, показа, че младите й кинематографисти никак не са далеч от съвременните проблеми в киното, а и на тези от живота.
Като жанр "Веднага обратно" на режисьора Хагай Лопид, може да бъде определен като комедия, въпреки че типичното израелско остроумие в него е примесено с известна доза сериозност. Камерният сюжет разказва как един мъж (Тал Фридман) взема на изплащане телевизор само и само да може да гледа Световното първенство по футбол. Действието по-нататък върви като забавен виц, в който обстоятелствата пречат на този човек да осъществи целта си, въпреки че всички условия за това са създадени - драматургичен похват, усилващ съпричастието и комичното напрежение. Фабулата по-нататък налага все повече и повече този прийом. Прибира се приятелката му (Шарън Кантор), но той се дразни от нейното присъствие и тогава търси спокойствие пред голяма витрина на магазин, отрупана с телевизори, до един излъчващи първенството. Усамотяването на мъжа и тук е нарушено от рамото на някакъв уличник (Йони Лахав), който се залепя до него, втренчвайки поглед в кинескопите. Младежът се изнервя, след като никъде не намира комфорт. Тогава започва да гони грубо просяка, онзи пък го нарича "странен човек". Идва приятелката му, която успява да изтръгне от него истинската причина за странността му. Ретроспектива на детството и търсене на психологическа травма в него е другият "златен амулет" от драматургията, с който си е служил авторът на филма. Заглавието, което може да бъде преведено и "Право назад", е извлечено от този епизод и подсеща, че във филма ще става дума за връщане обратно, в миналото, може би. В спомена на младежа смешното е константа и се оказва, че причина за неговата затвореност е бил баща му -досадник, който обичал да настройва телевизора точно когато цялата компания е взряна в играта на футболистите. Това спечелва омразата на другите деца към главния герой - често срещано явление в детството, но превръщащо се в тревожно несъзнавано за по-възрастните. Този проблем освобождава подсъзнанието на протагониста едва след като го споделя с приятелката си. Ето го и щастливият край на филмчето.
Наред с комичния си ефект, "Веднага обратно" отново драматично чопли прословутата тема за алиенацията...



I международен
младежки
филмов
фестивал
София '99