Ирина Иванова, III курс кинознание в НАТФИЗ:

Мъжете предпочитат телевизора. След хомосексуализма и стреса ние, жените от края на ХХ век, имаме още един проблем с врага в нашето легло - неговото противоестествено и направо сексуално влечение към телевизионния апарат. Да останат насаме с телевизора - това сигурно е мечтата на половината мъже.
Израелският филм "Веднага обратно" (1997) на Хагай Лапид разказва за един такъв мъж и неговия странен "едипов" комплекс. Някога в детството му неговият баща, с манията си непрекъснато да настройва телевизора, му проваля гледането на финалния мач от Световното първенство по футбол, в резултат на което (според момчето) Франция губи купата. Оттогава, вече двайсет години, той гледа всички мачове по телевизията сам. И сега приятелката му се опитва да го лиши от тази свобода и да го вкара в нов "семеен" капан. Възможно ли е да споделиш свободата си с някого и ако го направиш, не е ли това всъщност най-страшното обвързване? Ето как се оказва, че една простичка като анекдот, вездесъща история крие в себе си екзистенциални въпроси. Тоест тук не можем иронично да подметнем, че който няма какво да каже, разказва истории. Изобщо израелските филми, които видяхме на фестивала, показаха как може да се прави кино със самочувствие и без комплекси, въпреки липсата на особени национални традиции в тази област. Хагай Лапид например не се страхува да се отрече от актуалната до втръсване клип-конструкция и при това "Веднага обратно" съвсем не е демоде, дори само защото пространството в кадъра все пак е аранжирано по законите на клипинтериора. Може би точно тук някъде се проявява единственият сякаш "комплекс" на младите израелци - под формата на своеобразна кинофранкофония. Филмите им често наподобяват онези френски филми, направени с мисълта да приличат на американски. Сигурно така ще се роди новият голям европейски стил - от това "щафетно" имитиране на американския, което преминава като вълна през кинематографиите на Стария континент. Отклоненията от първообраза (особено след като британците поеха щафетата) стават все по-големи.


I международен
младежки
филмов
фестивал
София '99