Мила Войникова, IV кинознание, НАТФИЗ:

Младите имат нужда от филми, които да разказват за техните проблеми и вълнения. И то истински, а не преднамерено, метафорично и условно. В "Creep" на Боян Боянов по познатите софийски улици вървят най-обикновени младежи, срещат се, ходят по купони. Съпричастието идва от само себе си, от неподправеността на сцените. Гледах "Creep" още миналата година на студентския фестивал. Сега бе в извънконкурсната програма на НАТФИЗ, но си струваше да се види отново, защото рядко се случва толкова завършен и стилен студентски филм. Любовта по принцип е "банална" тема в киното. Младите обикновено бягат от нея или пък се стремят
да я покажат от необикновена, че дори и извратена страна. А в "Creep" историята е разказана сериозно, без модни режисьорски закачки, без младежко отстранение... Но пък е намерена точната мярка, в която сериозността не се превръща в поза, философстване самолюбуване. Едно момче се влюбва. Тя е хубава и вятърничава. А нашият герой, оглупял от любов, става толкова малодушен, че не може да я спечели. В нещастието си стига абсолютното дъно и сам си вярва, че е нищожество. Но минава време и раната от голямата любов е излекувана. И може би историята ще се повтори отначало... Филмът си има всички кинематографични достойнства: стегната и логична драматургия, прилична актьорска игра, цялостен режисьорски стил. Но добре разказани филми не гледаме толкова рядко. И все пак в "Creep" има магия. Може би защото самият филм прилича на героя си. На пръв поглед и двамата са обикновени, скромни, непретенциозни, че дори и малодушни. А отвътре се крие голямата и чиста душа, на която като че ли й е по-присъщо да страда, отколкото да е щастлива. "Creep" дължи много и на едноименната песен на Radiohead. Тя се вписва във филма не само с текста си, а и като част от културата на младите. На нейния фон разказът е без думи и умело върви по тънката граница между стила на филма и клиповата естетика. Историята се изтръгва от своята баналност и става общовалидна и вечна. Героите са младежи, но погледнати в по-общ план, взаимоотношенията им са универсални. А уж схемата е позната. Това е като да си знаеш нещо, но изведнъж го виждаш изречено и изведено в чиста форма. И си казваш: това е!




I международен
младежки
филмов
фестивал
София '99