Мнимий професоре,
поради что срамите
българската наука?

Ръководството на Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН желае да изложи становище във връзка с поредната статия на нашия бивш колега ст.н.с. II ст., д.х.н. Лазарин Лазаров "За БАН и българската наука", публикувана в бр. 25 от 25.6.1999 във в. "Култура". Това неприятно задължение се налага от зачестилите напоследък писания и интервюта на г-н Лазаров, които уронват престижа на българската наука и този на БАН като висша институция в областта на науката у нас.

Кой е все пак г-н Лазарин Кирилов Лазаров? В момента той е търговец от български произход, живеещ в САЩ, притежател на посредническа фирма. Посредничи на български фирми при търговия със сирене и екипировка за ски. Нещо безспорно полезно, но няма нищо общо с неговото образование, научна специалност, хабилитация и квалификация. Неговото научно развитие изглежда така.
През 1960 г. завършва ВХТИ - София. През 1971 г. защитава дисертация и придобива научно-образователната степен доктор (тогава кандидат на химическите науки). Тоталитарната Народна власт се погрижи за другаря Лазаров и го изпрати през 1974 -1976 г. в Германия като Хумболтов стипендиант. Той трябваше да усвои най-ценното от западната наука и да го приложи при наши условия. Само че оттам той не донесе нито една публикация. Безпрецедентен случай в химическите среди на БАН. През 1979 г. участва в конкурс за ст.н.с. II степен с едва 14 публикации и 20 цитата(!); Комисията на ВАК отказа да му присъди това звание. Едва след намесата на г-жа проф. Г. Ангелова (негов научен ръководител) като член на Президиума на ВАК, той все пак го получи.
Демократичната Народна власт също се отнесе добре с преродения вече господин Лазаров. Чрез познанствата си с чужденци и най-вече от влечение към зелените парични знаци, той успя да си издейства двегодишен престой като гостуващ учен (Visiting Scientist) в Университета Лихай, Пенсилвания (САЩ). След това той си уреди още тригодишен престой в Университета в Охайо, също в САЩ, като старши изследовател (Senior Research Associate). Естествено, никой не му попречи на тези занимания - той ще усвои най-ценното от още по-западната наука и... (вж. по-горе). Само че оттам той донесе само 3 публикации за 5 години, което е също безпрецедентно малко за гостуващ учен. Където и да е, а още по-малко в САЩ. В БАН повечето от младите химици, без изследователски опит, при много по-малко апаратура, литература, финансиране за консумативи и заплати, показват по-добри резултати. И така, ст.н.с. II степен. д.х.н. Лазарин Кирилов Лазаров е бивш учен с възможности около и под средните (за българските изисквания). По думите на г-н Лазаров "... през 1990 г. - разочарован и от избрания директор на нашия институт Иван Юхновски (сегашният председател на БАН), и от резултатите от първите демократични избори, които СДС не можа да спечели, се възползвах от една покана от Университета Лихай и заминах за САЩ". Всъщност И. Юхновски не е директор на ИОХ от 1994 г., СДС дойде на власт през 1992 г. (пък и сега е на власт), но г-н Лазаров не се върна в Института. И така, г-н Лазаров никога не е бил професор нито у нас, нито в чужбина. А подписвайки се с титла, която не притежава, той се самоутвърждава като мним професор, лъже-професор или (по съвременния жаргон) професор-менте.
Тъй като (съгласно разпоредбите на БАН, а и по света е така) никой учен не може да пребивава повече от една година на работа в чужбина, г-н Лазаров подписа доброволен договор за изплащане на 5% от възнаграждението си в САЩ на Института за подпомагане на научноизследователската работа. Тази процедура беше регламентирана с решение на Президиума на БАН по предложение на бившия й председател акад. Б. Сендов и беше задължителна за ръководствата на институтите, които се задължаваха срещу това да пазят щатното място на служителя. И така, г-н Лазаров плащаше, а Институтът спазваше договорните си задължения. Само че през 1995 г. Лазаров стана притежател на Кристалната мечта на гурбетчиите от цял свят - зелената карта. Той се завърна у нас, размаха я пред ръководството и колегите си и поиска самостоятелен кабинет, директен телефон, персонален компютър, самостоятелна пощенска кутия и най-важното: нови сътрудници, с които да работи. Защо нови? Защото неговите бивши сътрудници отказаха да му работят. След пет години самостоятелно развитие те бяха вече "пораснали", имаха свои проекти и връзки в чужбина и не пожелаха да качат г-н Лазаров на лодката си, та да им стане отново капитан. През 1995 г. такава постъпка беше вече възможна поради демократизацията в България и в частност - в БАН. Казаното обяснява отчасти защо мнимият професор иска единоначалие в науката, бъркайки БАН с БНА.
Естествено, г-н Лазаров получи мотивиран отказ на исканията си. При добри партийни и други връзки, НРБ беше склонна да прави на някои посредствени учени подобни подаръци. Засега РБ не може (а и не иска) да постъпва така. Тогава той подаде молба за напускане на Института на 60-годишна възраст. Научният съвет разгледа молбата, удовлетвори я и той се пенсионира. Оттогава до настоящия момент г-н Лазаров не се занимава с научна дейност.
Преди месеци в ефира на радио "Свободна Европа" на съвсем друг въпрос на г-жа Маймарева той отговори в следния смисъл: Аз съдя Института, защото не ми връща парите. Но българското съдопроизводство е толкова мудно, че когато след 5 години спечеля делото, Институт по Органична химия на БАН няма да има.
За сведение към днешна дата от подаването на исковата молба са изминали вече 3 години и 9 месеца и ние сме загрижени дали вече не е време да пристъпим към ликвидация на Института и разпродажба на имуществото, за да можем все пак да платим на нашия "спонсор". Ако някой не разбира добре какво означава всичко това, той ще бъде подпомогнат от следния тълкувателен пример:
1. Заминавам на гурбет и доброволно решавам да изплатя в продължение на 3 години общо 2033 щ. д. на майка си срещу обещанието й през това време тя да не ражда друг син, който би могъл да заеме моето място в семейството. Майка ми спазва своето целомъдрено обещание.
2. Тя обаче не изпълнява моята прищявка да ми даде пари за ново жилище, обзавеждане и прислуга, поради което аз решавам да си поискам парите обратно.
3. Майка ми не може да ми ги върне, защото ги е похарчила за издръжка на моите по-малки братя.
4. Аз започвам да я съдя официално, съзнавайки, че докато спечеля делото, тя вече ще е умряла.
5. Разтръбявам на всеослушание това свое деяние.
А с книгата за въглищата, с която г-н Лазаров парадира, положението е подобно на онзи стар виц за Гарабед. Всъщност книга има, но тя не е на г-н Лазаров, а е на Лазаров и Ангелова, не е издадена през 1992 г., а през 1990 г., не е на английски, а е на руски език и не е издадена в САЩ, както всеки би си помислил, а в София, в Издателството на обругаваната от "проф." Лазаров Българска Академия на Науките. Така знаем ние, така е написал и той в своята страница в Интернет.
Възгледите на г-н Лазаров за състоянието на науката и нейното реорганизиране почиват на спомени от миналото, пълно непознаване на настоящето и силно желание да злепостави определени личности и институции, като председателя на БАН и Института по органична химия, в който той е израснал. Необяснимо защо всичко това се мотивира с неговото участие в Академичния клуб за демокрация, който тогава беше клуб за перестройка. Като член на БЗНС (от 1986 г.), преди 10.XI.1989 г. г-н Лазаров беше под протекцията на най-висшия функционер на тази партия и нееднократно е афиширал тази своя връзка. Лазаров няма никакъв административно-управленски опит и повечето от неговите "наставления" имат определено аматьорски характер, а други днес са вече тривиални (очевидни), тъй като ние все пак постигнахме доста и без неговите съвети, дори без да се допитаме до неговата фирма.
10 ноември 1989 г. завари БАН като тежка тоталитарна структура, създавана и развивана от решенията на Политбюра на БКП и кадрова политика под контрола на Секретариата на ЦК, ГК, та дори и с вмешателството на РК на същата партия. След тази дата БАН трябваше преди всичко да се превърне в нормална научна институция. За целта без натиск отвън, със собствени сили Академията реорганизира своите структури и научни приоритети. В хода на реформата БАН намали наполовина своя числен състав и създаде демократични форми на управление на науката, основани на широка изборност. Законът за БАН от 1991 г. и новият Устав, приет през 1992 г. (нямащи нищо общо с г-н Лазаров), работата на Общото събрание (избирано от учените в институтите, където най-добре се преценяват научните, делови и морални качества на кандидатите, а при таен избор партийните протекции не помагат) и работата на Управителния съвет изпратиха в миналото тромавата управленска система на БАН. Директорите на институтите се избират от Управителния съвет по предложение на общите събрания на учените в институтите, а не се назначават от висшестояща партийна организация, но всичко това не се харесва на г-н Лазаров. Той иска управлението да се предостави на "ограничения форум на най-мъдрите", но колко и кои са те, това ще определи самият г-н Лазаров. Трогателни са спомените му от избори на директори през 1986 г. (такива не е имало).
Когато четем писанията на г-н Лазаров, имаме чувството, че трагедията за българската наука е причинена от факта, че той е заминал за Америка, а не е бил назначен за председател на БАН. Той си спомня как пак пред Клуба за демокрация през 1995 г. им е препоръчал драстично съкращение на БАН, като по онова време основното съкращение беше вече привършено. Естествено, след поредното откриване на Америка (на картата), думите му са посрещнати с "озадачение и бурни реакции". Особено впечатляваща е картината, която г-н Лазаров рисува за състоянието на Института по органична химия през 1995 г. Представената картина е поредното менте. Всичко това той е успял да види за 3 дни пребиваване в Института, от които през първия размаха зелената си карта, през втория отправи своите искания, а през третия подаде молба за напускане.
Г-н Лазаров, никога през своето съществуване Институтът не е тънел в прах, още повече, че през 1995 г. никоя от чистачките не напусна страната да търси зелени карти (увеличавайки прословутото изтичане на мозъци), както направихте вие от силна загриженост за съдбата на Института, БАН и българската държава. Предвид на съкращенията, колегите чувстват несигурност и избягват да се афишират, лентяйствайки в бюфета. Може би вие пак бъркате и си спомняте миналото, когато безгрижието и сигурността на служителите не бяха застрашени и те прекарваха действително основното си време в "бара". Това, ако си спомняте, накара нашия тогавашен директор, високоуважаваният от всички акад. Богдан Куртев да издаде заповед, забраняваща посещението в бара точно в същите часове, за които вие говорите. Що се отнася до тълпите учени, запътили се за участие на конгреси в чужбина със средствата, отпуснати от Фонда за научни изследвания, това отново са ваши сънища: със средствата от Фонда едва се покриват пощенските разходи и някои най-елементарни консумативи по проектите.
А сега, г-н Лазаров, за публикационната дейност. Който се интересува от наукометрия, знае, че БАН, обединяваща 15% от научния потенциал на страната, публикува 60% от всички български публикации, при това предимно в авторитетни международни списания. А в ИОХ годишният брой на публикациите се е запазил през последните години (при повишено качество!), въпреки че числеността на персонала е намаляла от 350 на 230 души. За всички, които могат да смятат дори без компютър, е ясно накъде отива публикационната дейност. Тук е мястото да съобщим, че в Института има хабилитирани лица с повече от 100 публикации, предимно в международни издания. Къде сте вие, "професоре"? В момента Институтът по органична химия сътрудничи с изследователски центрове, институти и университети от повече от 20 страни. Изградена е мощна компютърна мрежа, включваща повече от 60 съвременни машини, за всеки служител е осигурен достъп до световните информационни системи и безпрепятствено ползване на Интернет. Няколко секунди ни бяха необходими да получим от Интернет вашата справка от САЩ. При това новите ни компютри са закупени от лабораториите със средства, спечелени от вътрешни и международни проекти, или с лични средства от учени, работили по-дълго време в чужбина. Вярно е, г-н Лазаров, че нямахме пари за ток, отопление и телефони, но никой друг освен вас не си потърси предоставените на Института средства в онези тежки години. Повечето от работещите в чужбина бивши наши колеги подпомагат всячески родния си институт чрез парични дарения, сключване на международни проекти, възлагане на добре платени научни и научно-приложни поръчки. Това е благодарност и солидарност, а вашите прояви класифицираме като неморални и позорни!
Мнимий професоре, всеки има право както на мнение, така и да дава съвети как да се развива българската наука. Но се приемат градивните, а не разрушителните предложения. Не чувствате ли колко празни са вашите призиви за рязко подобряване на организацията и управлението, вашата загриженост за решаване на проблема с академичното тяло. Више стигате дори до там, да давате съвет относно бъдещето на сградата на БАН. Престанете в вашите никому ненужни, отживели времето си съвети. Не се изживявайте като компетентен ръководител, защото не сте такъв. От търговците очакваме (и понякога получаваме) пари, а не съвети за развитието на науката: "Богатий с парите, учений с ума..." (И. Вазов).
Христос сигурно е знаел много добре, че търговията може да бъде законно и полезно за народа занимание, но Той е изгонил търговците от храма, защото те го омърсявали. Моля, оставете учените да се грижат за Храма на науката.

За ръководството на ИОХ-БАН, директор
ст.н.с. I ст. д.х.н. Юрий Стефановски