Разхвърляно
из десетилетието
13 май 1999. Милион неизяснени въпроси отпреди десет години! Най-страшните между тях - Народният съд, убийствата без съд... Бащата на най-близката ми съседка - някога изключителен лекар със своя клиника в сегашната Монтана - не се върнал вкъщи от "разговор"... бил хвърлен в един кладенец заедно с други като него и понеже отдолу се чували стенания, засипали кладенеца с чакъл... А него обявили за "безследно изчезнал" и 5 месеца по-късно току-що създаденият Народен съд го осъдил на смърт, за да отнемат всичко на семейството... Само това ли? Нима без инструкции се "справиха" с хиляди хора по лагерите и затворите (между тях писатели като Д. Талев, А. Христофоров, Д. Спространов, Д. Калфов, Сл. Красински, Фани Попова-Мутафова, Н. Фол, Тр. Кунев - председател на стария СБП до 1945... И още колко общественици, художници, журналисти)... Е, някои от тях доживяха да ги "реабилитират"... Не мога да си спомня дали възстановиха членството на всички в СБП.
За съжаление такива като нас още не си давахме точна сметка какво става. Яростно се хвърлям да преписвам от стария бележник.
10 януари 1990. Вчера - панихида за Найден1. Вече 40 дни, откакто го няма прекресният ни приятел. "Ще ми липсва, докато съм жива!" - казвам на Михаил, а той ми отговаря, обърнат с гръб, за да не видя израза на лицето му: "Чак сега разбирам какво съм загубил и аз... Ние седяхме на един чин ту с него, ту с Емил2. А колко години вече го няма и Емил!..." и гласът му се разтреперва. (Бяха съученици от най-ранни години. Преди края на гимназията Михаил още рисуваше, а Найден още пишеше стихове - дали няма нещо запазено? Писмата му бяха великолепни, чувството за хумор - неповторимо.)
11 януари 1990. Вестниците дойдоха снощи доста късно. Опитах се да чета на свещ (токът вече взе редовно да прекъсва!). Много неща са ми неясни, а Михаил ми се смее. Питам го по какъв принцип се образуват тия партии - "християндемократическа", "свободнодемократическа". Елка3 "създаде" и напусна "Мати Болгария" и възстанови "Радикалдемократическата". Съюзът на Николай Генчев е "Националдемократически". Не е ли огромна бъркотия? Разединява се интелигенцията, в БКП-то се сплотяват най-компрометираните - навярно се чувстват като гигант сред лилипути.
Комисия от 99 членове за подготовка на изборите - редом стоят Чавдар Кюранов и Чудомир Александров (!) заедно с членове на АСО и други досегашни партийни ръководители. Продължават мръсотийките и насъскването срещу турците. В Комисията по националния въпрос сега има един колега, който в 1984 г. ми обясняваше чистосърдечно как "или те нас, или ние тях". (Тогава беше член на Държавния съвет.)
13 януари 1990. Вчера бях поканена като слушател на Първата национална конференция на АСО. Залата огромна, претъпкана до козирката. Джеки В. ни "приветства". Мария Д. е и в двете обединения - тук и в "Българския път към Европа". Запитах познатия И. И., който миналата година на сватбата си беше заявил, че иска да прави нова социалдемократическа, още ли е член на БКП. Да - каза, - ние ще я взривим отвътре.
Но в политическата им платформа недвусмислено пише: "фракционната борба на АСО не е борба срещу партията, а фракционната дейност не е антипартийна - АСО е част от Партията, с практическата си дейност ще сътрудничи с всички сили, които са за демократично преустройство на БКП". Ще си сътрудничат очевидно с "Платформата", без да се обединяват.
В президиума - Ивайло Знеполски и Филип Лазаров - психиатър. Дж. В. отправи сантиментални апели, напомняйки ни "нашите мечти" за демократичен социализъм. Фракцията била крайно необходима с... "антисталинистите си, необвързани с репресивния режим..." (А кой от тях не е бил обвързан? Едни служеха направо в апарата, други му угаждаха с творчеството си, трети като мен се зъбеха, но... нали, за свой срам, чак след 10 ноември си върнах партийния билет! Голямата част от творческата интелигенция като упоени влязохме в тази партия.)
Питам се: възможен ли е ремонт? Та ако тя наистина се състои от 900000 членове - поне 890000 от тях са обикновените хорица, които Сталин наричаше гвоздейчета...
В Румъния компартията вече била официално забранена и разтурена! А нашите ще се борят "да я обновяват отвътре", "превземат отвътре" ...Николай Василев обясни, че понятието и съществуването на фракции било забранено от Сталин още в 1921... Ортодоксиев (страшно отговаря на името си!) зададе въпроси, сред които - как е възможно Ленин още да е бил жив и да "позволява" на Сталин каквото и да било... Оня доцент историк Драгомир Драганов, който преди месец поиска галерия "Шипка" за библиотека, обясни как самият Ленин забранил фракциите... Доц. Александър Дейков апелира за граждански Конституционен форум, а не Комисия за изменения на конституцията... Доц. Асен Давидов апелира за действия, стига само призиви (докосна и национализма и шовинизма в партията. Подхвърли нещичко и за нетолерантността на Ленин)...
Ватманът Здравков се извини от името на ватманите за дерайлирането на трамвая, поради което конференцията закъсня (имаше нещо символично!). Един икономист говори за моралното и материалното разкапване на телевизията (само тя ли?). Да се отправи искане до Н. С.
Венц. Михайлов - политолог - призова за борба " и вън, и вътре", синдикати, печатен орган и млад, алтернативен социалистически съюз.
Академик Кирил Василев - от 51-а година член на БКП, се обяви за "индивидуална алтернатива" в партията, за ясна сметка кои теоретически постановки са издържали времето, за ново отношение към марксизма, към идеята за интернационализма, за преосмисляне на "нашата" теория в края на ХХ век и включването й в контекста на световната цивилизация..." (Звучеше доста добре, но нещо ме глождеше отвътре: и той е гласувал за смъртта на Никола Петков...). За приобщаване на тесни и широки, и как някогашното им разцепление било фатално - или аз доброжелателно го схванах така. За развит, хуманистичен демократичен социализъм (не за социалдемокрация!) и за преименуване на партията...
14 януари 1990. И днес си мисля за Националната конференция и за създаването на тия три или повече "общности" вътре в БКП, като се прибави към тях и някакъв "Демократичен форум" - той уж не бил фракция. Пак е замислен от Драгомир Драганов, дето преди месец искаше да вземе галерия "Шипка"... Всички тези фракции и нефракции още не могат да се откажат от стереотипите "хем да сме си членове на партията, хем да си я взривяваме или да не я взривяваме, но отвътре..." Между инициаторите вече се очертават по-ярки и по-смътни фигури на аривисти. Особено странно понятие е "демократично разбиране на социализма". Доколко тия членове на партията са "необвързани с репресивния режим"? Предполагам, че както АСО, така и "Българският път" са формации, които най-скоро ще се прегрупират в нещо "по-реалистично". Поне да се бяха "десталинизирали" по-рано от другите, поне да бяха проявили някаква критичност, а те се огряха на слънцето на априлския пленум, къпеха се в Джагаровия "априлски дъжд"... На кого да се вярва?
15 януари 1990. Така или иначе, обществото се политизира, щом синът ми и снаха ми тръгнаха по митингите... Според тях - този бил по-огромен отвсякога, макар ораторите малко да се повтаряли (например Берон). Те двамата харесали щуреца Маричков. Агов, бившият телевизионен говорител, после шеф на ТВ, предложил тя да премине към... парламента(!). Някой си показвал куршум "дум-дум", с който били убивани деца...
Защо бях аполитична в продължение на десетки години? Защото от най-ранно детство живях под огъня на политическите спорове в къщи. Мама търчеше по обществена дейност - наистина "Зоон политикон"... Едва сега започвам да проумявам природата й. Тя страшно ми липсва.
10 юни 1999. Пак се връщам в действителността, защото преработвам изказването си за "Класическите парчета" на Румен Леонидов, написано през май. Утре (ако нямам нова бъбречна криза!) ще трябва да го прочета на т. нар. "промоция". В прередакцията започвам с признание, че без негово позволение го чувствам като духовен син и следя с надежда развитието му по своеобразния път. Той проявява безгрижие към себе си (или така ми се струва) и в избраното малко томче, самоиронично наречено "Класически парчета", би могъл да постави още много "парчета", характерни от предишни стихосбирки. "Дори в най-ранната от тях показва парадоксално мислене, сложни лирико-сатирически съчетания на поетика и етика. Гадател и жертва е на собствените си сбъднали се гадания за нашия общ живот. Талантливо се разкрива преди всичко като поет мислител, а не съзерцател лирик. Естествен и различен е не само от поколението си - една също така рядко срещана черта. Намирам, че е глупаво да се изтъква негативно автобиографичният елемент в поезията. Индивидуалността на автора е в основата и на поезията, и на прозата. По времето на "социалистическия реализъм" поетите най-много си приличаха по декларативност. Тя ги обезличаваше. Ръководителите се нуждаеха от подобни поети, които възпяваха тях и извършеното от тях, даваха им административни постове за утвърждаване. (Днес срещаме още един вид - самообявили се, измислени поети. Мнозина от тях също не са далеч от стремежа да се утвърдят чрез постове.) Измислянето, както и ексхибиционизмът правят може би впечатление на профаните, но едва ли цирковото представяне оставя трайни следи.
А Леонидов вечно се блъска в проблемите. Навярно ще понесе много атаки: и от тези, които мислят само за своето "място", и от другите, свикнали с простотиите, поради което не ще го разбират...
За прочита на "Класически парчета" трябва способност за проникване в сложна душевна материя, проникване във философското "аз", в чувствителността, прикриваща се най-често зад иронията.
Дали в инстинктивна, неосъзната самоотбрана, Румен Леонидов става "агресивен" с обвиненията към света за всички смъртни грехове, натрупани, наслоявани един връз друг във времето? Сигурна съм по-скоро в обратното - има пълно съзнание за отговорност. Времето за поезия е относително, лириката по-рядко докосва чувствителността. На бял свят трябва да се извадят още много страшни неща, към които обикновеният човек дори не ще да погледне. Сатирикът е този, който може да събуди неговата чувствителност и критичност и ако нашата сатира е угаснала, такива като Р. Л. са необходими, за да я подкладат отново по техния си начин. Сигурна съм в избора му да търси истините. И му пожелавам да се подготви за още по-сериозни битки, да бъде верен на себе си, но да се отърве от един недостатък - пилеенето на силите..."
12 юни 1999. "Промоцията" се състоя в присъствие на президента, телохранителите (елегантни млади момчета, които сега се наричат бодигардове) и красиви дами, навярно от президентството. Освен автора и миличката му съпруга Виви, Павлови, Радичкови, Христо Буцев и още двама-трима, май не познавах никого, включително издателя - Живко Желев. Естествено всички имаха по-голямо самочувствие от мен. Прочетох последния вариант нескопосно. Вече не мога да се чувствам на мястото си в обществото. Прибрах се и дори си поплаках насаме.
Войната уж също така свърши вчера, ако се съди от заглавията в нашия печат. Фатален ден! Но... сега пък се появи ново обстоятелство: Руските "умиротворители" първи нахлуха в Косово, и то, без да знаят московските им ръководители. Наистина ли е било самостоятелно и са се подчинили само на заповедите на някакъв генерал(!?).
Трябва да си призная (както някога все се плашехме, че погребите в нашия "Лозенец" ще избухнат и това стана на 10 януари 1944), помислих - дано покрай всички тези умиротворители не избухне и целият балкански погреб!
Русите никога няма да изоставят политическия си мерак - много преди Освобождението ни и почти век след това - споразумените в Ялта "зони на влияние". И отново напират... Да, ние сме заден двор на Европа; и именно защото е "заден", настояват да го ползват и бившите, и настоящите велики сили. Самоубиецът не се плаши от смъртта. Напротив, гледа да увлече със себе си света. В дереджето, в което се намира държавата, русите искат да заемат мястото на психопата Милошевич. (Дали главата ми "узря" политически на стари години, или припявам на хард-сините политолози, до един бивши комсомолци - университетски философи-марксисти и социолози?) Като изоставя преписването от старите бележници, ако ми стигнат още силите, ще се захвана с една овидиевска тема: "Метаморфози".

Невена Стефанова



1 Найден Петков
(бел. ред.)

2 Емил Манов
(бел. ред.)

3 Елка Константинова
(бел. ред.)