"Тибетски сърца", снимка Кирил Златков
Това съм аз, така живея

Тибетски сърца са най-успешната българска техно група; типични представители на най-новата генерация български творци, които творят с електроника; музиката им е сравнима с добрите образци в света на техното; обичат времето, в което живеят; живеят и работят в България.
Все достатъчни поводи за разговор с тях, а формалният повод е новият им албум "Психокинетик", който излезе преди месец и се продава добре на нашия пазар.

- Авангардът стана официален ...
П. - Той е авангард, ако може да се продаде. Ако си авангарден, значи, че продаваш нещо, което наричаш така.
- В световен мащаб вече не се самоубиват творци.
П. - Съвсем вярно. Това е изключително неактуално. И смешно.
- Без да смятаме, разбира се, скандинавците.
Ф. - Е, това е традиция при тях.
- Да започнем историята на "Тибетски сърца"?
Ф. - 6.5.1991 г. Тогава останахме в този състав, в който сме в момента, тогава започнахме да свирим заедно. С още няколко души се бяхме събрали за един концерт - пост-пънк - пост-ню уейв, някаква такава работа.
П. - Събрахме се един месец преди това, както казваше Файчето - да реализираме един "суинг албум". Впоследствие се оказа нещо съвсем друго .
- Кой е този албум ?
П. - Няма такъв.
Ф. - Но пък беше представен на живо. Имаше психеделични настроения, нещо като Туксидо Муун, пост-ню-уейв с много хармонии, с много великолепни текстове на Валери Станков.
- Интересно, кой пееше тогава ?
Ф. - Тогава пеех аз, свирех и на бас, впоследствие оставих баса - само пеех ...
П. - Ние като започвахме, нямахме много техника.
Аз си купих тогава една...
Ф. -... "самосвирка".
П. - За 500 марки (баща ми ми даде). Купих едно CASIO, което за нас беше като космически кораб! Файчето беше успял по линия на Комсомола, той е имал преди група - "Буда-3000"
Ф. - О, тогава имах един договор с Комсомола, казаха, че срещу 15 участия по лагери и бригади с групата "Буда-3000" ще ми купят един дръм-компютър, който взехме от ЦУМ с комсомолски пари и това беше един от първите ни equipment-и: този дръм - компютър "Вермона", един друг, който бях купил от един ресторантьор, един миксер също "Вермона"- 6-канален и бас-китарата. Впоследствие Петър купи синтезатор, или там както се наричаше това, което той купи...
П. -...касиото!- малко по-добър от калкулатор, но имаше "Strings" - нещо, което ми правеше много силно впечатление - имаше бленди. А Файчето имаше преди и един орган.
Ф. - "Велтмайстер"! Звучеше като " Dооrs".
П. - Ама нямаше бленди, а CASIO-то имаше - можеше да свириш с флейта, с обой... Това ни даде някакъв тласък, така и осъществихме някои аранжименти спрямо CASIO-то.
Ф.- Нямахме програминг, само барабаните всъщност бяха програмирани, всичко друго се свиреше на живо. Петър свиреше много сложни партии, които трябваше да минават за програминг, аз свирех бас, китарист имахме. Това беше едно интересно начало на електронна музика, защото имаше интересен звук.
П. - Може би общото с това, което свирим сега, дори с "Психокинетик" е, че винаги има нещо особено, интересно като форма...
Ф. - Ако се проследят всички наши неща: първият албум, музиката за театър и балет, винаги сме се стремили пространството, което създаваме, да е нещо наше. DJ-Стивън казва, че това, което най-много му харесва в нас, е "продуцентският звук" не зает от някъде, не наподобителски.
П. - Винаги музиката ни, освен Мариус и някои други, не е била лесно смилаема. Ако има нещо, което ни кара да се занимаваме с музика, това е тази особена тайна в самите нас.
- Като малки на какво свирехте?
Ф. - И двамата сме свирили на пиано . Петър се е занимавал наистина много сериозно - около 20 години. Аз имах "даденост" - баба ми беше музикален педагог, бягах систематично от заниманията си, но така или иначе получих от нея старт.
П. - Докато аз наистина имах идея за себе си като за класически пианист, при него се е появил бунтът към...
Ф. -...към това, което се налага на всяка цена.
П. - Започнал от малък да измисля "друг вид музики", които да противопостави на пианото.
- Това бил ли е бунт към "акустичното"?
П. - Не толкова, той ми е пускал записи. Като малък записвал едни капки в една тенджера. И това ако не е акустично!
Ф. - Мен много ме занимава естеството на звука, започнах да променям звука на пианото - слагах зад струните различни материали - вестници, пластмаси... Купих си книга на Симо Лазаров с ефекти (шести-седми клас съм бил), използвах схеми, изработвах най-различни интересни звуци. А всъщност много харесвам класическа музика.
П. - При мен - точно обратното - детството ми беше свързано с магията на класическата музика, а сега не слушам толкова. Тази музика губи връзката с реалността.
- Има нужда да бъде "преведена" на съвременен език ?
Ф. - Съществува такъв Проблем "Интерпретация". Ванеса-Мей може да доведе класическата музика до обикновения слушател...
П. - ...независимо дали това е през призмата на попа, дали я опошлява. Това е някаква възможност на тази музика да съществува по съвременен начин...
- Според мен, Найджъл Кенеди го направи по по-добър начин ...
Ф. - Да, разбира се, това е друга тема ...
- Как ще реагирате, ако ви поканят за един MTV-unpluged?
П. - О, с удоволствие!
Ф. - В смисъл - има какво да изсвирим.
- А по какъв път ще тръгнете - ще "превеждате" на акустичен език новите парчета или ще направите нещо, което трябва там да се роди?
П. - Може би все пак "ънплагтът" е онова нещо, което е различно, защото е неповторимо. В този смисъл всяко наше участие е unpluged. Независимо че има много програминг.
Ф. - Има една особена химия във въздуха, която е неповторима на всяко от партитата...
П. - Проблемът не е в това дали има цигулар, или е използван синтезатор. Това противопоставяне е вече невалидно.
Ф. - При положение, че има "Апокалиптика" или "Баланеску квартет"...Размила се е границата вече.
П. - Трябва да успееш да не мислиш за музиката като електронна или някаква друга, а да търсиш енергията.
- Музиката в новия албум е близка до това, което правите на живо. Какво е отношението музиканти - DJ-и като подход към материала?
П. - Ние сме DJ-и.
Ф. - Това е един много дълъг разговор. DJ-те по света най-често имат зад гърба си огромен материал собствена музика, която на живо интерпретират.
П. - Ние нямаме две различни изяви - като DJ-и и като музиканти, за нас това деление не съществува, за нас е важно това, което правим, да ни увлече, да се получи като форма. Ние не правим DJ-ски или музикантски парчета.
- Самият DJ е и музикант, от него зависи нещо, което протича във времето, той е фигура, която преди не съществуваше. Той е съвременен музикант...
Ф. - Това е друго име на музиканта.
П. - Може би DJ-ят е съвременният интерпретатор.
- А как се ражда едно ваше парче?
Ф. - Нямаме принципи на работа, нещо като игра е - ако някой е измислил нещо, другият го подхваща, стягаме го в някаква форма, занимаваме се със звука.
П. - Приемаме го като форма на общуване помежду ни. Да свириш с някого и да свириш сам са различни неща и резултатът, разбира се, е различен. Когато сме двамата, ние представляваме нещо особено, което е "Тибетски сърца".
- Защо се отказахте от вокални композиции в албума ?
П. - Това, което ни е било необходимо като човешко присъствие, в албума го има...
- Всеки творец стъпва на нещо преди него. Какво формира вашия вкус ?
Ф. - Много неща. Не мога да кажа, че "Пинк Флойд" са ме формирали, може би културата ни е фундаментът, на който сме стъпили.
П. - Може би времето, в което сме живели, местата, на които сме ходили, социумът, в който сме пребивавали, нашият Етос, нашият кръг от приятели, събрали сме се като представители на определена социална група, представяме определена среда.
- Донякъде отговорихте на един следващ въпрос - кое за вас е по-важно - музиката или животът ?
Ф. - Почнеш ли да ги разделяш - край! Почват да се появяват фалшиви произведения.
П. - Това е проблемът на комерсиалната работа - че си притиснат и можеш да полудееш понякога.
Ф. - Така наречените продуцентски решения много често не отговарят на живота. Е, има случаи, като при "Нирвана" например - отговарят, но аз съм имал много сериозни проблеми със себе си, тогава, когато сме се занимавали с нещо с конкретна цел и то е различно от живота, който живеем. А това изостря настървеността да създадеш авторска музика, с която да се идентифицираш и да кажеш - "това съм аз, така живея".
П. - Може би занапред ще ни е все по-трудно правенето на други неща. Почти сме на ръба - повече изобщо да не се занимаваме с нищо друго, освен нашата музика.
Ф. - Но не сме правили компромиси, с които да не можем да живеем по-нататък.
П. - Продуктите, които направихме, ни представляват. Естрада или чалга не сме правили.
- Направихте ли нещо ново по време на бомбардировките ?
П. - Направихме страхотно участие в "Индиго"!
Ф. - Убийствено! Точно първата вечер на бомбардировките. Това, че се случва нещо такова, работи върху нас самите. Страхотна вълна вдигнахме, и то без да сме го мислили - колкото и да ни дели някаква граница, съществува Страх, първичен, от това, че се случва нещо нередно и ненормално.
- Техното е рожба на застиналата западна цивилизация. Там не настъпват съществени промени в структурата и нормите на обществото. От тази гледна точка, чия рожба е нашето техно ?
П. - Не мисля, че техното е рожба на застиналостта. Напротив - техното е някаква възможност въобще на развитието на цивилизацията. Ще сгрешим, ако го идентифицираме с някаква политическа ситуация.
Ф. - В тази музика няма и географски ограничения.
П. - Ще сгрешим също, ако интерпретираме техното като модерна музика. То е една възможност въпреки целия този high-tech, които ни заобикаля, да се върнем към първичните корени на самата музика, към пулса, към това, което събира много хора и което ги хипнотизира. Защото музиката е и форма на хипноза, нещо, което приковава вниманието и унищожава времето. Техното е възможността на цивилизацията да погледне към началото си, за да видим, че музиката не е изгубила това, което е и действително има някаква тайна в историята на Човека и Повторението.
- Какво ще бъде според вас бъдещето на музиката ?
П. - Бъдещето е нещо, което се крие в миналото. То е възможност на историята да не свърши.
- Да, вече видяхме, че историята не свършва...
Ф. - Предстои ни да минем и 2000 година, за да се убедим, че не съществуват срокове.
- А Рокът мъртъв ли е ?
Ф. - Ами, има рокгрупи, има и слушатели, значи не е. Но поне този рок, който знам аз от едно време, е мъртъв със сигурност. Продълженията на рокмузиката живеят свой живот. Фактът, че съществува група като "Апокалиптика", означава, че рокът си има развитие, просто ние не го следим.
П. - Рокът също е възможност да реагираш на живота. До каква степен ще реагираш адекватно е друг въпрос.
- Ходихте ли на "Металика"?
Ф. - Не отидох, но страшно ми се искаше да отида. Но пък отидох на "Апокалиптика" и съм много доволен.
- Аз пък бях на "Баланеску квартет" във Варна, преди време...
Ф. - Ето това е много голяма работа! Аз имам два диска с негови автографи. Това са големи личности,"изследователи на живота"!
- С кои музиканти бихте желали да направите нещо съвместно?
П. - По-скоро бихме желали да участваме в някои от големите техно-фестивали. Интересно би било да видим до каква степен нашата музика може да общува с хората там.
Ф. - Изпитваме огромна радост да представяме нещата си на живо.Това е неповторимо изживяване. Оплитат се много чувства.
П. - Дори между нас протичат страшни токове!
- Имате явна страст към контакта с публиката, не сте група, която е затворена в студиото...
П. - Да, но доста дълго време бяхме така, в студиото...
Ф. - И проблемът беше страхът, че технически не може да се осъществи излизане на живо. В момента, в който "Метрополис" дадоха тази възможност да прозвучим качествено, с необходимия интериор, ние приехме поканата им да излезем. За първи път след 91 година. Всяко едно участие е уникално и те кара да има следващо и следващо и да работиш по нов начин със звука, да виждаш как хората изпитват удоволствие от различното представяне на това, което вече познават! Най-хубавото в "Психокинетик" е, че когато си го пуснеш, ти връща всички тези неща от живите изпълнения, атмосферата им.
- Забелязали ли сте желанието на феновете да консумират тази музика с уокмен по улиците, а не да притежават диск?
П. - Засега нашите продажби показват друго. Хубаво е тази музика да се слуша на CD, ако искаш да усетиш истинското качество на звука. Нещата, които правим, звучат различно, когато записваме в различни студиа. Ние не допускаме външни тонинженери, в общи линии проблемът не е дали "шуми" или не, а е доста по-дълбок, свързан е със самата музика.
Ф. - Става въпрос дори за "архитектура" на звука - да построиш къщичка. Ако видиш само ксерокопие, никога няма да разбереш какво всъщност представлява това. Хубаво е да можеш да влезеш вътре като в красиво построен квартал дори и в тунел. Не случайно са толкова визуални представите на тази музика, тя е свързана с определена визия, това допълва участието на публиката в някакво движение. Ако оставиш предразсъдъците си, ако се оставиш да те поведе, усещаш нещо безкрайно. Това, което може да направи Свен Ват за пет часа, е безкрайност. Не съм преживявал подобно нещо, слушайки каквато и да е друга музика.
П. - Техното е не просто сръчно събрани мелодийки. Затова твърдим, че то е възможност на цивилизацията в най-глобален план.

Разговора води Кирил Златков





Разговор
с Тибетски
сърца
:
Петър
Дундаков - П
.
и Николай
Маджаров-
Файчето - Ф
.