Универсумът, изречен
на български
Появи се първият том на книга, наречена "Универсален енциклопедичен речник", която успява да се усъмни в дидактична самодостатъчност на енциклопедията и да опитоми императивната нормативност на речника. Книгата на Иван Касабов и Красимир Симеонов (съставители са Сабина Павлова и Борислав Георгиев) възпроизвежда когнитивния и интерпретативния универсум, който българският език конструира.
Този речник формира собствената си универсалност (извън тематичната си обемност) с парадоксален, но изненадващо ефикасен лингвистичен похват, който самият е културологичен експеримент. Когато определя и тълкува думите с други думи, речникът го прави само чрез онези думи, които вече са определени и изтълкувани в него. Авторите залагат на моделиращата функция на езика: речникът тълкува само чрез онази реалност, която вече е произвел. Дори когато този интерпретативен механизъм изглежда затворен, той е функционален извън прагматичното, понеже оставя на потребителя си повече степени на свобода, отколкото обичайните лингвистични и справочни издания.
Скритото напрежение между енциклопедичното и речниковото, т.е. между определението и тълкуванието, се освобождава в следването на естествената езикова логика: думата присъства не само като лексикографска единица или като понятие; тук тя се явява в същността си на трипланова структура на индекс, символ и образ.
Една трета от речниковите статии са лични имена. Заедно с класическия задължителен минимум личности от историята на цивилизацията (но и персонажи от произведения на изкуството) присъстват и не по-малко задължителни имена от популярната култура. Забележително е, че сред българските имена освен личностите от политиката и изкуството са включени и хора, оставили следи в развитието на науката, технологията и стопанството.
Всъщност културният експеримент, който създателите на речника предприемат, е представянето на цивилизацията чрез българския език. Ключовият резултат е, че това се оказва възможно тъкмо чрез многомерна мрежова структура.
Любопитното е, че "Универсалният енциклопедичен речник" може да бъде четен и линейно, като разказ - за съвременната цивилизация на българите. Наративният модел на мрежата дори формира послание, като явява отвореността на българската култура чрез универсалността на нейния език ("чуждите думи" са свои, а "своите" се изявяват в историческата си ценностна наследеност).
Подготвя се и луксозно издание на речника в илюстрован вариант. Голямото предизвикателство, което предстои, обаче е дигиталният вариант, във вид на интерактивен мултимедиен компактдиск.

Борислав Борисов










Иван Касабов,
Красимир Симеонов.
Универсален
енциклопедичен
речник.
Том I, А-Л.
ИК Свидас,
С., 1999.