Ръчна изработка или “Handmade” е заглавието на изложбата в АТА Център за съвременно изкуство, представена от Илиян Лалев.
Подобно обозначение в днешно време обикновено има двойствено значение. Мисълта, че в крайно технологизирания ни век все още е възможно някой да си “играе” да прави нещо на ръка буди възхищение, но подобна декларация също така би могла да събуди и обвинения в старомодност, необразованост и консерватизъм.
В случая обаче става дума за трети вид реакция. Реакцията на обучаван в класическа живопис артист към художествените процеси, протичащи в средата около него, както и личното му отношение към тях. На прочутата с големите си закъснения българска арт-сцена в настоящия момент се забелязва огромен интерес към видеото и компютрите като към медии, даващи големи възможности за произвеждането на качествено нов визуален продукт. И в това, разбира се, няма нищо лошо, стига технологията да не се превърне просто в заместител на четките и да не измества умствената работа.
Именно този проблем се опитва да постави Илиян Лалев в новата си изложба. Той обаче тръгва по обратния път. Част от показаните общо седем табла са работени с пирограф - техника, от една страна - доволно натоварена със спомени за трудовото обучение от детските ни години, а от друга - досадно трудоемка. С помощта на пирографа художникът овладява повърхността на шперплата (впрочем тази основа се е превърнала в нещо като запазена марка на творчеството му). Всяка една отделна рисунка е обозначена с точна дата, а заключителната работа върху едно от таблата представлява пирографиран бар-код. Същият този бар-код - метафора на опияненото от систематизиране и консумиране компютризирано общество.
С парадоксалното и иронично смесване на “хай-тек” и “хендмейд” Илиян Лалев репликира разпространеното схващане, че всяка “хрумка”, минала през компютърен скенер или заснета с видеокамера, може да бъде представена за нова медиа.
Художникът обаче не разглежда изложбата си като противопоставяне или отрицание, доколкото самият той е изкушен в правенето на видео. Това е по-скоро поредното доказателство на тезата, че в основата на правенето на всяко произведение стоят мисленето, мотивацията и провокацията. В този смисъл Илиян Лалев демонстрира дълбокото си убеждение, че художническият продукт може да бъде пирографиран, живописван, изгарян или колажиран (всички тези жестове присъстват в работите му,), стига “ръчната изработка” да си струва труда.

Илина Коралова