Маргарита Арнаудова - конкурсът за съвременна българска хореография, за четвърти път се превърна в повод за появата на нови творби от млади автори. И тази година на сцената на НДК се представиха четири балетни премиери - по музика на български композитори и в хореографията на български балетмайстори, изпълнени от балет "Арабеск". Новото е, че след миналогодишния скандал, журито, съставено от балетни критици, беше заменено с по-широкоспектърно жури - проф. Павел Герджиков (оперна режисура), проф. Александър Текелиев (композитор), проф. Петър Луканов (балетна режисура), Теодор Попов (д-р по педагогика), Радостин Чомаков (дългогодишен художник на Софийската опера) и тазгодишния директор на "Арабеск" Румяна Маркова. В изумително единомислие между публика и жури пиесата "Кино 2000" в хореографията на Петя Стойкова получи и двете награди - и на публика, и на жури. За най-добър изпълнител беше наградена солистката на балет "Арабеск" Теодора Стефанова.
Дотук с новостите. А по същество...
"Притча за земята" по музика на Васил Казанджиев и в хореографията на Нина Петровска третира темата за живота, огъня, смъртта, любовта между двамата млади, раздялата. В известна степен, макар и много бегло подобен сюжет напомня "Нестинарка" от Марин Големинов. Изразните средства на хореографката - също.
"Черна кутия" от Георги Арнаудов и в хореографията на Анна Донева, по необясними за мен причини е съпроводена от текст на английски език (явно изискването за българска музика не важи, що се отнася до български текст). Анна Донева беше участник и в миналогодишния конкурс. И този път съдържанието е така зашифрирано, че всеки да се напъне сам да си го измисли. Но знайно е, че публиката идва за удоволствие, а не за да се напъва.
"Дневникът на един сънуващ" - музикален колаж Кристиан Гайдаров по произведения на Теодоси Спасов и Николай Иванов, ни събуди с интересната си пластика и танцувалност (хореография Анита Цветкова). Интересни комбинации, раздвижени композиции, танцувални решения, съвременна хореография - все качества, които предполагат категоричен претендент за награда.
"Кино 2000" обаче надмина очакванията и неоспоримо зае първото място. Съчетанието от музика на Бениса Дуно (духовното име на Петър Дънов) и на Асен Масларски, като че ли нарочно смесва духовното и земното човешко щастие. "Идва краят на века... Всички значения изтичат в междузвездния свят... Старомодната ми душа се опитва да изясни смисъла на лишеното ми от претенции съществуване" - това е простичкото обяснения на хореографката Петя Стойкова (студентка по балетна режисура при Маргарита Арнаудова, а по-късно - при Боряна Сечанова в НБУ) относно съдържанието на творбата й. Всъщност хореографката, осветена от екрана на всевиждащите и мъдри звезди, съчетава елементи и танцови откъси от отминаващия ХХ век, но лишени от емоционалната си наситеност, те изглеждат странно един до друг, а често и предизвикват смях. Космичният химн към звездите се съчетава със стандартни, често неуместни човешки реакции, но много добре режисьорски обосновани и оставящи ни с печалния въпрос - нима това беше всичко, с което можем да се похвалим? Затова и малко тъжно звучи финалната песен - "Защо не можем като птиците да сме щастливи всяко лято?"... Защо ли наистина?

Анелия Д. Янева