Изобразителното изкуство
като театър
Действие второ: европейската история в Пловдив
“Сцена за Дионис - театрално пространство и антична драма” е първата от големите изложби с театрални послания, представени в Пловдив. В нея Спирос Меркурис поставя проблема за музейното експониране, което, “преведено” на пластичен език, означава лично отношение и изключително добро познаване на историческия материал.
Опакованата в черно кадифе панаирна палата внушава усещането за сценична проява. То продължава в представените обекти: фотоси и видеоматериали на древногръцки театрални съоръжения; театрални костюми - на Мелина Меркури и Цветана Манева в “Медея”; бутафорни аксесоари; древногръцки вази, мозайки и стели с изображения на антични театрални игри.
Внушителен е преходът към византийското изкуство - театрален мизансцен на светещи пламъчета в нощта, пренасящи душите на поколенията от едно пространство в друго. А там са експонати от Националния исторически музей, представящи поствизантийското изкуство в България, декорирано с театрални костюми от Византийската империя.
“Театрален” поглед може да бъде отправен и към големия проект на пловдивските музеи - “Хилядолетното пловдивско православие”. В старинната част на Пловдив: църквата “Константин и Елена”, Етнографския и Историческия музей, заедно с Иконната сбирка на Държавната художествена галерия, в тези естествено обособени пространства е организиран съвременният поглед към християнските светини. Обхватът е от религиозни и духовни обекти до възрожденски битови предмети. Организирането на голямо литийно шествие, концерти на църковна музика, ритуали на посвещение допълват сценичната показност на проявите. В иконната зала много добре се вписа интуитивната звукова инсталация “Църквата като скулптура от звуци” на ваймарския композитор Майкъл фон Хинценщерн.
Най-древните паметници на човешката показност - накитите, намират своята сцена в атрактивната галерия “Ромфея”. Най-старото европейско злато от Варненския некропол, заедно с антични и средновековни експонати, аранжирани хронологично в изложбеното пространство, завладяват зрителя със своята красота и величественост.
“Български светини” се оказва най-търсената изложба, събудила позабравените патриотични страсти на българина. Нейното кратко битуване (само две седмици) не успя да задоволи зрителското любопитство и своеобразно поклонничество. Първата българска конституция - Търновската, от 1879 г.; Актът, обявяващ независимостта на България; История славянобългарска; Неделникът на Софроний Врачански; Самарското знаме; пистолетът на Левски; часовникът на Ботев; лавровият венец на Вазов; печати на първите български царе - всички тези реликви играеха безмълвните си роли в историческия театър, насищайки пространството с емоции.
Зависимостта на човека от морето показа съставената с изключителен вкус изложба от Черна гора. Занаятите, развивани през средновековието в крайморския град, са представени също като сценичен реквизит: национални носии, макети на кораби, фотоси и карти, корабни уреди и други предмети, съпътствали живота на хората в древността.
Друга гостуваща изложба - “Стари фотографии от Атон”, представя грижливо събираната и съхранявана фототека на атонското братство през десетилетията. Тя притежава образци от най-старите дагеротипни опити във фотографското изкуство, през гравюри, правени по фотографии в края на миналия век, до черно-бели снимки на монаси, пейзажи и сцени от бита на светогорците.
Сценичността в изобразителното изкуство, минала и настояща, на фона на международния проект “Хамлет 2000” показва сходни с театъра посоки: от Хамлет на Висоцки до Хамлет на Константин Райкин например, или от статичността на музейните експозиции до изпълнените с движение нови проекти - като белег за динамиката в човешките възгледи и начини на съществуване...

Светла Москова



Европейски
месец
на културата