Във вековните усилия на евреите да съхраняват своите спомени, да разказват своята история и да осмислят натрупания опит се съдържа най-устойчивата характеристика на еврейството - да не позволи заличаването на паметта, според израза на Цветан Тодоров, да спечели битката с небитието.
Настоящата библиография ("Евреите по българските земи"), която е първи опит за толкова обхватно систематизиране на писмената, които се намират в България от и за евреите, може би би помогнала на усилията ни да познаваме миналото, да помним миналото и да го използваме.
Заглавията, събрани и анотирани в следващите страници, ще предизвикат повече въпроси, отколкото ще дават отговори, в това обаче е големият шанс на писания текст да продължи да живее. Част от тях, вярвам, ще насочат изследователите към неясните параметри на културната идентичност на българските евреи, към търсенето на общото и различното между евреите и българите, към изследване на другостта и на процесите на взаимно влияние и преплитане на устойчивите характеристики на различните общности. Библиографията не може да даде отговор защо в определени периоди преобладават едни или други заглавия, но може да ориентира изследователите за социалните процеси, които в дадения исторически контекст са влияели за насочване на общественото внимание в определена насока.
Уникалността на настоящия труд произтича от две обстоятелства:
Първо: след като почти всички български евреи напускат през 1948 година страната, в която близо 6 века са живели техните семейства, значими изследвания върху историята на еврейството в България не са правени, интересът към еврейската тема почти изчезва; с малки изключения опити за систематизация на писмената практически отсъстват.
Второ: докато в световното еврейство и в европейското общество започва целенасочен, задълбочен и противоречив анализ на покъртителните събития по време на Втората световна война, така нареченото българско изключение, т.е. спасяването на българските евреи - именно поради липсата на драма, остава встрани от вниманието на академичните учени, хуманисти и историци от утвърдените университетски центрове, които работят по проблемите на юдаизма. Това обяснява донякъде отсъствието на потребност от ориентири в българския книжовен фонд, който остава в периферията на изследователските проучвания.
Настоящата библиография ще запълни именно тази липса.
Може би единствената еврейска тема през последните 50 години, която периодично се появяваше в публичното пространство, бе свързана със споменатото вече българско изключение. Надявам се, че настоящият труд ще помогне да бъдат преодолени преобладаващите до този момент спекулативни интерпретации на историческите факти, предоставяйки на изследователите информация за съществуващите източници.

Еми Барух