Третият бряг
Правдолюб Иванов, "Минавайки", детайл
- Вашата и на колегите ви "царска" изява в Холандия бе широко отразена в българската преса. Акцентът обаче бе върху височайшето присъствие, докато художествената страна на събитието почти не бе засегната. Иска ми се да компенсираме този пропуск, като разкажете повече за симпозиума, организаторите, участниците и т.н.
Кирил Прашков: Пресата се е ориентирала правилно, защото безспорно кралско/царското присъствие придава нужния цвят на проявата в скулптурния парк Дрехтоверс. Преведено на наш език, това е една "общинска" проява, която търси начини да убеди обществеността да отпуска пари за съвременно изкуство.
Правдолюб Иванов: Не съм съгласен. Паркът е изцяло частна инициатива - на Лусиен ден Аренд. И това, че впоследствие набирането на пари за неговото съществуване е свързано отчасти с общината, не прави събитието "общинско".
Кирил Прашков: Във всеки случай, когато кралицата се обръща към местна жителка с думите:"Завиждам ви за творбата, която виждате от прозорците си", става ясно, че са осигурени пари и за следваща подобна проява. Не знам доколко вероятността е същата, ако си имаха изборен президент, а не кралица.
Правдолюб Иванов: Понеже въпросът беше все пак за събитието, организаторите и участниците, време е да ги кажем. Организатор е фондация "Скулптурен парк Дрехтоверс", чиито инициатор е вече споменатият Лусиен - известен холандски скулптор...
Кирил Прашков: ... която през две години кани по няколко скулптора от страна, за да попълни разположения върху двата бряга на река Маас парк. Този път късметът се падна на доста разнородна група: Георги Чапкънов, Венелин Иванов (те са работили вече в Холандия), Правдолюб Иванов, нюйоркчанина Косьо Минчев...
Правдолюб Иванов: ... и Кирил Прашков.
- Казвате "късметът се падна", а групата е наистина доста особена: от "чисти" скулптори до автори в съвсем друга област като вас. Как стана изборът все пак?
Кирил Прашков: Прояви се една смесица между работата на две фондации. Едната беше организирала доста мащабна българска проява с участието на 40-ина души от Варна, Пловдив, Търново, София. Изложбата, която съдържаше работи от автори като Милко Божков и Ванко Урумов до Надежда Ляхова и Кольо Карамфилов, беше открита на различни места на третия бряг на речното кръстовище, в града Дордрехт на 1 май т.г.
Правдолюб Иванов: Смесицата произтече от това, че двете инициативи функционираха като отделни, но под общото мото на проекта "Черно море - Северно море". Накратко аз, Кирил и Косьо бяхме поканени от ко-куратора Ян де Ланге; Чапкънов и Венелин - от Лусиен.
Кирил Прашков: Подобен избор демонстрираше и желанието на хората от скулптурния парк да включат не само скулптура в общоприетото й разбиране, но и обекти или инсталации, които да могат да останат трайно. Защото при здравата холандска организация сякаш изглежда нормално да отидеш във фабрика, където разглобяват стари кораби, да кажеш "искам осем метра от носа на този кораб, изправени вертикално", и това ще бъде възприето с радост. Така в известен смисъл тримата участници "нескулптори" излязохме извън предварителните очаквания, но това май не беше никак лошо.
Правдолюб Иванов: Не само по наши думи, но и по думите на организаторите. Макар че те звучаха така: "Експериментът беше успешен".
- От колко време съществува този парк? И да разбирам ли, че вие сте направили първите "нескулптурни" работи там?
Кирил Прашков: Паркът съществува от 1995 г., когато е открит от кралица Беатрикс. Вътре има работи на финландски, американски, холандски, немски, белгийски автори. В известен смисъл посоката му, поне досега, бе постконструктивистка. Освен това, както споменах в началото, организаторите имат винаги пред себе си проблема да се преборят с местната общественост. Холандците са свободолюбив народ и когато нещо не е разположено зад частна ограда, то се води общо, т.е. общността може да прави с него каквото си ще.
Правдолюб Иванов: По-скоро си присвоява правото. Този народ е свободолюбив и данъкоплащащ - последното е един от основните им мотиви, когато разрушават, не желаят или протестират срещу "кунст" в публичното пространство.
- Вече ми е ясно, че вашето участие не е минало безпроблемно.
Правдолюб Иванов: Аз и Косьо предимно имахме проблеми. Най-вече поради лесно чупливия и нетраен материал. На Косьо работата, която мисля, че се получи много добре, беше замислена първоначално като стъклен куб...
Кирил Прашков: ... замрежен отвсякъде с щори, разтворени по средата от пръстите на монтирани вътре отливки от ръце, така, както често бяхме наблюдавани от местните жители. В крайна сметка кубът стана дървен, прозорците и щорите - далеч по-малки...
Правдолюб Иванов: Всъщност страхът на организаторите редуцира стъкления куб до дървена къщичка с четири малки прозорчета, от което, струва ми се, идеята на Косьо не загуби нищо. Но и това им се стори недостатъчно - разположиха я в частен двор зад ограда.
- А стопаните на двора не протестираха ли?
Правдолюб Иванов: Това беше спонсорски двор - на спонсора, поел работата на Косьо. Честно казано, в началото предупрежденията за вандализма на гражданството ми звучаха пресилено (Кирил предвидливо, още в началото реши "текста" си в средата на един залив). Но само два дни след като инсталирах своите "Водни монументи"- няколко десетки шарени легени и кофи...
Кирил Прашков: ... вкопани в отвоюваната от морето земя и връщащи водата в сушата...
Правдолюб Иванов: Мястото е наистина бивш залив. Та два дни след инсталирането работата беше почти потрошена. Тогава реших, че след като имам още месец пред себе си, искам да направя нова работа. Идеята този път дойде от разположението на скулптурния парк на най-оживеното речно кръстовище в Европа - на три реки. Огромно движение на гигантски шлепове и кораби, денонощно. Много енергетична точка, а в същото време по бреговете - тихи и спокойни "селца". Работата се казва "Минавайки покрай" и представлява табелки, обърнати към сушата, разположени на неравни разстояния по крайбрежната пътека в продължение на около половин километър. На табелките са изписани имена на кораби, минаващи по реката.
Кирил Прашков: Някои от тях са чудни: "Авантюра", "Микеланджело", "Спекулатив"...
Правдолюб Иванов: "По-добрият път"... Всъщност избирах имена, които звучат двусмислено. Като изработка, което ми беше и целта, табелките напълно мимикрираха в градската среда, поставяйки гражданството в недоумение. Впрочем за тази работа трябваше да получа специално разрешение от Държавната комисия по дигите, за да копая... Идеята ми беше да дам възможност на гражданите да подминават корабите, вместо обратното.
- А те разбраха ли това "послание"? И въобще как реагираха този път?
Правдолюб Иванов: Най-приятната реакция беше на една жена: "Още слагат нови скулптури - ето, подредили са и табелките"...
Кирил Прашков: Това, което най-много ме зачуди, е че независимо от различията, които в нашата група естествено имаше, всички бяхме повлияни от мястото. Двете любещи се пеперуди на Георги Чапкънов ("Любов") стъпиха на речната дига край фабриката, произвеждала самолети "Фокер". "Бижутата", които Чапа прави от метални отпадъци, сякаш предпазват сами себе си във всяка една среда. Това не е първата му работа "в околността" - в Дордрехт от години стои негов "Петел". Венелин Иванов монтира две "листа" като на древното дърво Гинко Билоба ("Радвам се да се запознаем") - мъжко и женско, срещащи се през алеята на една от вездесъщите диги. Венко сякаш продължава своя предишна работа, облицовала с листово желязо един кей така, като че ли водата се е вдигнала и го залива.
- А ти как реши да поставиш своята работа във вода - тя не би ли стояла добре и на сушата?
Кирил Прашков: Бях очарован от мястото. Връзката на тези хора с реката е изключително силна - личи си от отношението им към бреговете, дигите, от знанието за това кога водата ще се качи или ще спадне. Избрах си един пилон, за който някога са връзвали лодки, останал да стърчи в малко заливче. Отгоре (с неоценимата помощ на холандците - сам никога не бих могъл да го направя) бе монтирана рамка, "поддържаща" цитат от стихотворение на Луис Карол от "Алиса в огледалния свят". Такива "вдървени" текстове не правя за първи път - винаги съм се поразявал как едни и същи думи биват повтаряни множество пъти и именно това ги преобразува за мен в твърд материал. В дадения случай Моржът, герой на Карол, казва "The time has come... to talk of many things...". Скриха работата ми зад платно, кралица Беатрикс и цар Симеон удариха по въжетата със сатъри и тази снимка стана естествено център на вниманието.
- Много странно впечатление се създава за това място. От една страна, хората там са склонни да рушат произведения, а от друга - самата кралица ги "осветява" с присъствието си...
Правдолюб Иванов: Не бива да се прекалява с обвиненията във вандализъм, още повече пък от позицията на българи. Аз и на тях им го казах - не че вандализмът у нас липсва, но те са по-работливи. Просто са готови да вложат труд и енергия в премахването на нещо, което не им харесва. Те и журналистите там много се впрегнаха, но не мисля, че е толкова важно.
Кирил Прашков: Бих казал, че става дума и за свободата, към която всеки холандец се чувства причастен. Да кажем, в подлез се монтира камера, която да осигури безопасността на преминаващите през него граждани. Редица организации се изправят срещу това, защото бездомниците, които преживяват в този подлез, трябва да имат право на личен живот. Камерата е била свалена - звучи парадоксално, но е факт. Излиза, че всяка една постъпка трябва да премине през убеждаване. Именно с това се бе заела в нашия случай кралицата.
- Значи там демокрацията и свободата не се сблъскват с подредеността на обществото и кралската власт...
Кирил Прашков: Не бива да се забравя, че кралицата идва в парка и като скулптор, и като колекционер. Самата тя каза, че убеждаването в полза на съвременното изкуство вижда като своя нелека задача. Което не й пречи да си бъде и кралица.
- Тя ли беше поканила цар Симеон и царица Маргарита?
Кирил Прашков: Поканата, естествено, е от името на скулптурния парк, но идеята е била на кралица Беатрикс. Поразителното за мен бе, че около петдесетина българи от тази част на Холандия се бяха събрали край парка, за да поздравят царя и съпругата му. Питаха ни неведнъж - и организаторите, и журналистите, след като сме република, приемаме ли тяхното присъствие...
- Тоест и тамошните журналисти са се вълнували главно от височайшите присъствия?
Кирил Прашков: Имах си хас! Но бих казал, че присъствието им безспорно помага. А съучастието на цар Симеон към българската проява бе неподправено.

Разговаря Диана Попова



Разговор
с Кирил
Прашков и
Правдолюб
Иванов