Франк Авитабиле -
интелигентната енергия
"Много течения се зародиха като реакция на би-бопа. Аз също тръгвам от него. Но по-скоро от темите, а не от хорусите. Старая се да се отдалеча максимално от Бъд Пауъл, запазвайки основното от него. Импровизациите ми запълват именно това разстояние между неговата музика и нещата, които аз правя". Така започва пресконференцията на младата френска звезда Франк Авитабиле, позната на "Джаз+" от първия й албум, продуциран от Мишел Петручани. Ако в някой със сигурност се е превъплътил духът на Петручани, това със сигурност е Франк Авитабиле. Композитор, аранжор и пианист, притежател на тазгодишния приз "Django d'or", 27-годишният Франк е сред галениците на Франсис Дрейфюс Джаз (издателите на Петручани). Самият Мишел Петручани освен продуцент е и артистичен директор на първия му албум "In Tradition", а брат му е член на групата на Авитабиле. За това си говорим след пресконференцията.
"Обожавам Бъд Пауъл и единственото, което Мишел искаше от мен, е да включа в албума си нещата му, които най ми харесват, като ги свиря по свой си начин". Естествен, както и пред пианото, импровизиращ с лява ръка и поддържащ темата с дясна, Франк Авитабиле със сигурност ще е сред пианистите, за които тепърва ще се говори. Като че ли традициите са му вродени, но при изказа им непрестанно имат място и чувството му за хумор, и рискът на ритмичното трио. "Не смятам, че съм направил кариера. Докато подготвяхме албума, работех по 10 часа вкъщи. Сега изпипваме нещата помежду си, в триото. Съзнаваме това, което сме, но имаме търпение за бъдещето. Никога няма да се огранича от комерсиални съображения да свиря само стандарти, свиря това, което ми харесва и се опитвам да се разпростра там, където ми е мястото. Не ме интересува дали пред мен са 2500 души в Парка на цветята или трийсетина в клуб като Сънсет, обичам фестивалите, защото обикновено там пианата са много добри, нали звуците са ни в пръстите."
Още един поклон към Петручани, от когото с присъщата му интелигентност, Франк Авитабиле попива основното послание: звукът не идва сам, той е в пръстите. "Ако не мислиш коя нота точно ще изсвириш в триото, а се концентрираш в звука си, имаш големи шансове с емоцията си да създадеш голямата музика"
Неговият път към тази музика? "Започнах сериозно да се занимавам с пиано на 9 години, после десет години наблегнах на класиката. Много ми се караха, защото винаги променях по нещо и не на всички конкурси се гледаше с добро око на музикалността ми. Тогава някой ми обърна внимание, че какъвто съм, по-добре да се обърна към импровизираната музика, каквато е джазът. У дома родителите ми слушаха предимно рок и първите две плочи с джаз, които се появиха у нас, бяха Кьолнският концерт на Кийт Джарет и Чик Кърия Акустик Бенд. Един приятел ми ги даде уж за малко, слушах ги по 15 пъти на ден в течение на 6 месеца и си казах: това искам да свиря! После се връщах назад във времето: Бил Еванс, Монк. В началото не понасях Чарли Паркър и Арт Тейтъм, но за 3-4 години нещата се промениха. Сега продължавам да упражнявам слуха си, като слушам много внимателно дискове и откривам зад пианото всяка нота на баса например. После се старая да нотирам нещата класически, като Бах или Моцарт. А с колегите си винаги си споделяме кой какви дискове слуша в момента и така се обогатявам. Например след като ме посветиха в "Beyond the Blue Missouri Sky", заобичах и Пат Матини и Чарли Хейдън. Винаги съм се старал да разбера как музиканти-символи на своето време, като Луи Армстронг и Майлс Дейвис, са успявали слушайки тази музика, да я променят. За мен да си лидер не е нарцисизъм, а възможност да избираш парчетата, които свири групата ти. Колкото до соло проекти, много съм млад. Пък и всички журналисти на Франция ще скочат върху ми. Затова първият соло концерт в час и половина ще го направя на фестивала в Сан Себастиан, по-дискретно е."
Не споря колко най-старият и най-известният фестивал в Испания може да е дискретно място, да не говоря, че е на половин час път от Франция... А Франк Авитабиле си остава да скромничи до последно: "Нямам амбициите да съм втори Петручани, на моята възраст той вече имаше 15 години кариера, а аз... само 2. Така че, да си поговорим след 4-5 години..."

Людмил Фотев