В Германия музикалната общественост отбелязва през тази година две дати от житейската биография на Ханс Пфицнер: 130 години от неговото рождение и 50 години "откакто бе освободен чрез смъртта", според думите на Волфганг Остхоф. Слабо познатият у нас Ханс Пфицнер е високо ценен от културните среди в своята страна и в Европа. В Германия има Пфицнерово общество с интензивен музикален живот, което не скри радостта си, че България и отминалият Международен фестивал "Софийски музикални седмици" са "открили" последния строг и неотстъпчив представител на немския романтизъм, включвайки го в концертната програма на фестивала.
Поставят Пфицнер до Рихард Щраус в последователността от именити творци, в чието начало стоят Бах и Хендел. Музиковедите считат Пфицнер за последен представител на романтизма в музиката, ако на периодиката в нея се гледа не от позицията на календарното време, а с основанията на музикалното светоусещане и музикалната изразност. Рационалният свят на ХХ век, който почита техниката, поражда атмосфера, в която Ханс Пфицнер се откроява като самотник, дръзващ да защити чрез творчеството си това, което счита за красиво и нравствено. Неотстъпващ от традиционните естетически позиции, той се противопоставя на авангардните течения в музиката, на додекафонизма на Шьонберг, на естетиката на Бузони. Произведенията, които създава във времето след Вагнер, имат националните особености на немската музика. Автор е на пет опери, сред които е композираната през 1917 г. опера "Палестрина". Създал е също кантати за солисти, хор и оркестър, симфонии и оркестрови пиеси, забележителния със своята поетичност Секстет за кларинет, струнни инструменти и пиано (1945 г.), квартети, квинтет, сонати, 106 песни. В живота му се преплитат изявите на пианист, диригент, педагог, писател, режисьор, постановчик в редица немски градове и най-вече в Мюнхен и Берлин. Чистокръвен немец по националност, случайността е отредила да се роди в Москва. Последните години от неговия живот обаче, свързани с Виена и Залцбург, му донасят много огорчения, подсилени от скромно съществуване и самотност.
Венцислав Янков, единственият български носител на Голямата награда от Международния конкурс "Маргарита Лонг - Жак Тибо", неотдавна запозна музикалната ни публика в зала "България" с пет клавирни пиеси на Пфицнер: "Последно усилие", "Радостно състояние", "Йероглифи", "Разкъсана душа", "Мелодия". Заедно с цигуларя Любомир Янков, който е изпълнявал под диригентството на самия Пфицнер неговия цигулков концерт, те изпълниха и Ми-минорната соната за цигулка и пиано оп. 47.

Людмила Маринова