Изобразителното изкуство
като театър
Действие трето - последно
От върха на тепетата в Стария град пловдивската бохема продължава да поддържа високия дух на интелигентската си същност. Нищо, че старите къщи са пълни с ресторанти (не по всеки джоб) и кафенета. Нищо, че новата му емблема е латерната на бай Данчо. Нищо, че Джумаята и площадчето пред Хисар капия са пълни с евтини сувенири за туристите.
Важното е, че галерията на Начо Културата "Червеното пони" достолепно се извисява на високото и изпълнява ролята на конак за знаменити гости. Важното е, че традицията на Есенния салон съществува. Важното е, че изобразителното изкуство в Пловдив продължава да играе своята главна роля на сцената на културното съзидание.
Само времето е променило ролите на главните действащи лица. Поколението на великите революционери в българската живопис от 60-те години на нашия век постепенно се е отдръпнало към кулисите, където с горчивата усмивка на мъдростта продължава да живее своя си живот. Бляскавите лаври окичват други неспокойни глави.
Заедно с тържественото откриване на европейската столица на културата на сцената на Античния театър, на 28 май бяха тържествено открити къщите-музеи на художниците Анастас Константинов и Цвятко Сиромашки в присъствието на премиера, депутати и министри (разпределени по интереси). Всъщност това са домове - галерии на новото поколение пловдивски артисти. В този момент бе развенчан и митът за пловдивската живопис, защото и другите изкуства постепенно заеха своето подобаващо място в Пловдив. Оттук нататък през двата космически месеца присъствието на изобразителното изкуство запълни всички възможни сцени - от Панаира до откритите пространства в Стария град.
Импресия '99
В Панаира (Международен пловдивски панаир) изявите са като на панаир. Третото издание на Панаира на изкуствата отново показа възможностите на творци и на фирми, които работят за тях - производители и търговци на материали за видовете изкуства, рамки, аксесоари, както и литература на тази тема. Всички училища на изкуствата също представиха своята "продукция". Частни галерии и индивидуални представители се изложиха, всеки според своите сили и възможности. Ако ръководството на панаира успее да запази тази проява, в близките години тя може да се превърне в истински център на Балканите, който ще има възможност след няколкогодишни опити да решава чрез конкурс участието на творците и да го превърне в професионален форум. Всъщност такава е и целта на досегашните издания, в които за първи път имаше присъствие на няколко чуждестранни автори от Холандия, Гърция и Украйна и бе издаден луксозен каталог на участниците.
Акциите и атракциите
Борис Роканов направи свой месец на културата в двора на църквата "Константин и Елена" в Стария град. Нарекъл акцията си "Fringe '99", той съчетаваше литературните пориви с бизнес стремежи на попрището на картинното творчество. За мен всичко това си има своя смисъл. Притесни ме фактът, че самите картини бяха подложени на слънчевия пек, само и само да се състои театърът. Не липсваше и легенда за открадната творба, и емоциите на коктейлите и, разбира се, прежурящото пловдивско слънце...
Известен сблъсък се получи и на площад "Лапидариум", чиято сцена се превърна в арена на емоции за едно и също ъгълче. То, не знам защо, трябваше да бъде използвано от две акции едновременно, като самият площад предоставя поне шест сцени за изява. (Акциите са на Жорж Сопаджиев - творба "Земя, Човек, Бог", и на Тотал Арт - "Храмът".)
Скулптурните симпозиуми по света обикновено се превръщат в атракции за зрителите. Актът на съзидание превръща тези групови изяви в своего рода пърфоманси за многобройни единици време и с трайни резултати във формотворчеството. За първи път в Пловдив през юни се проведе скулптурен симпозиум в Царската градина с участниците Емил Попов, Николай Савов, Кирил Найденов, Цвятко Сиромашки, Иван Русев, Петко Москов, Стоян Заваринов и Янко Ненов. Освен от непрекъснатото общуване със зрителите, скулпторите остават с удовлетворението за собствена позиция в южния град. А творбите от камък и дърво са материалната следа в духовните измерения на културния месец.
Галериите
И частните галерии в Пловдив осъществиха своите изяви със съответния за подобен форум апломб. "Ромфея", "Дяков", "Дисонанс", "Кедрос", "Гама" и редица софийски галерии (с най-дълго и ярко присъствие на "Досев" и Иво Масларов от Самоков) показаха огромен калейдоскоп от творчески присъствия. Запомнящите се изложби са на Свилен Блажев в галерия "Кедрос", "Олимпия" на галерия "Ирида" в Мексиканска графика (музей в Стария град), на Иван Кирков, Ицко Мазнев и Димитър Къркеланов в галерия "Дисонанс", на Атанас Хранов в галерия "Дяков", "N форми" на Дружеството на пловдивските художници.
В театрализираното пространство на тези изяви странният изказ на "олимпийците" Вихрони Попнеделев, Свилен Блажев, Емил Попов, Матей Матеев, Станислав Памукчиев и др. под патронажа на изкуствоведката Олимпия Николова предизвика моя професионален интерес. Една галерия и компактна изложба, интерпретираща 100-годишната "Олимпия" на Мане, внесе ведрина в иначе доста мудната и конвенционална изява на съвременното българско изкуство. Андрей Даниел бих наградила с почетен приз "Европейски културен месец" за внезапното откритие - гърба на "Олимпия". Чудесен гръб, скриван близо столетие от смирено-предизвикателната голота ан фас на "знаменитата" парижка куртизанка.
Изложбата на месеца в този раздел е "Скулптурна изложба" в галерията на Начо "Червеното пони". Българските скулптори Ангел Станев, Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Емил Попов, Иван Славов, Крум Дамянов и Павел Койчев, представени от Светлин Русев, доказват, че стойностното изкуство не може да се загуби в безвремието на житейските перипетии на изстрадалото ни отечество през последното десетилетие.
Шедьоврите
Реализацията на такъв форум не може да мине без шедьоври. Разбира се, най-голяма и представителна бе изложбата "Български шедьоври" на Националната и Пловдивската художествени галерии, с участието на галериите от Стара Загора, Сливен, Казанлък и Софийската градска галерия. Специално на пловдивския зрител за първи път бяха представени творби на Иван Милев, Пенчо Георгиев, Сирак Скитник, Маша Живкова и други български класици, непоказвани до този момент в града.
Интерес предизвикаха и изложбите на Кирил Петров в "Къща на изкуството" и на пловдивските доайени Христо Станчев и сина му Нягул Станчев. Колекцията на наследниците на двамата именити творци бе предоставена на Пловдивския исторически музей в дните на Европейския месец.
Месецът на културата в Пловдив завърши. Това събитие тепърва ще бъде разглеждано от организаторите и професионалистите и ще получава подобаваща оценка. Организирането на отделните прояви на този феномен обаче има своите грешки. Липса на диференциация на събитията в тази сфера. Липса на акцентиране на акцентите. Получи се донякъде една радичковска суматоха, в която едни герои привързват балона и го дърпат надолу, а други с всички сили се стремят да го пуснат на воля. Но както е казано, само този, който нищо не прави, не греши...
Бих искала да завърша с репликата на един зрител: "Европейският месец ще липсва на пловдивчани" и да кажа още - той запълни десетгодишния вакуум на истински културни прояви в провинцията. Той ни даде самочувствието на европейци, каквито винаги сме били. Даде ни увереност, че каквото можем, го можем. И то по най-добрия начин.

Светла Москова



Европейски
месец
на културата
Пловдив '99