Пловдивски дневници -
Човек е толкова голям,
колкото големи са мечтите му


Облагородяващата роля на заниманията с театър (изкуство) е в основата на посланието на английската трупа "Out of Joint". "За благото на нашата родина" от Тимбърлейн Уъртънбейкър е съвременен театрален текст, събрал маса награди в последните 10 години, определян като "истинска класика на ХХ век". Изучават го в английското училище вероятно и най-вече заради идейния хастар на поучителната история, в която закоравели убийци и мошеници в британска колония от ХVIII век са включени в репетиции на пиеса, за да не се самовзриви островът от гневното им недоволство. Еволюцията на хората е забележителна. Учебният театър към Пловдивския университет и Общинския младежки експериментален театър-студия "А 'парт" са две от местата, където в Пловдив се прави театър. Премиерата в Университета на "Три сестри", вариации по А.П. Чехов, и акциите на участниците в Международния театрален фестивал "Младежта на Европа в игра" оцветиха по особен начин последните седмици на Европейския месец на културата. Само върху първото действие на Чеховата пиеса изгражда спектакъла си режисьорът и ръководителят на Учебния театър Христо Церовски, без това обаче да оставя усещане за незавършеност. Прочитът е съобразен с аскетичните условия на камерното сценично пространство и с крехката възраст и опит на актьорите студенти, а и с публиката, предимно университетска. В динамиката на представлението достоверно звучат и новите, неизвеждани досега, еротични флуиди и нюанси във взаимоотношенията на основните персонажи. Автентичната Чехова атмосфера е постигната в някои от сцените по парадоксален, но не противоречащ на духа на автора начин.
И в същите тези дни уличните акции, характерни за Западна Европа, си пробиха място и в пловдивските пространства. Още през юни по време на Фестивала на младия български алтернативен театър студентите на Възкресия Вихърова от Нов български университет събраха очите на пловдивчани с акцията си "Минувачът", а хората на Сашо Петков от "А 'парт" викаха дъжд със своя "Герман" в Цар Симеоновата градина. Месец по-късно камерни алтернативни трупи от Русия, Германия, Черна гора и българските им домакини първо се опитаха да привлекат внимание с предварително подготвените си спектакли, после с резултата от работните си ателиета. Две руски актриси от московския театър "Нижински" представиха в своеобразно "кабаре" стихове и песни на Александър Вертински, черногорци и немци - спектакъла "Изход", репетиран по време на войната в Югославия, а "А 'парт" изиграха коронните си спектакли "Шега" и "Крал Юбю". След седмица съвместна работа в резиденцията над Марково 15-ина актьори, водени от немски режисьор, се опитаха да съчетаят изкуството с градските пространства и с психиката на преминаващия човек. С всички възможни рискове интернационалният екип показа как могат да бъдат преодолявани границите - географски, езикови, лични, как се осъзнават като временна пречка за естествената човешка потребност да се живее заедно. Акцията "Границите - новото преселение", която е от типа "движенчески театър", без думи, но с красноречиви възклицания бе своего рода изпитание за случайните минувачи около Античния стадион. Какъвто беше за част от публиката вече в Античния театър (31 юли) и спектакълът "Индже" по Йовков. Какво е границата, къде е тя, границата във времето, в пространството и в съзнанието изследва спектакълът на Възкресия Вихърова. Текстът на Йовков е избран, за да бъде разказан с уникалния глас на Йълдъз Ибрахимова и 20 млади български актьори като етноприказка на трагикомичния ужас. Визията на спектакъла (сценограф е арх. Зарко Узунов) и гласът на Йълдъз ще се впишат между незаличимите впечатления на Европейския месец на културата. Може не всичко да приемаш в него, но във всеки случай той бе уникален, и не само защото единствено в Пловдив се изигра по определен начин и с участието на Йълдъз, а защото натоварва интензивно всичките ни сетива. Музика и танц, актьори и анимация, всичко е вплетено, за да тече разказът на няколко нива със синкопиране, разместване на времевите пластове. Отстрани погледнато, може и да прилича на разказ за олигофрени (чух такова определение), но пресечките са любопитни, а изпълнението на Йълдъз на "Лале ли си, зюмбюл ли си" и орхестрата, посипана с "кървав" талаш, изкупуват всички недонапасвания.
Върхът за публиката, която обича не толкова изтънчени естетски примамки, а по-традиционните форми на изкуството, беше VI международен фолклорен фестивал. Дефилетата по главната улица и безплатните концерти около градския фонтан и на Античния театър на състави от Молдова и Египет, Гърция и Турция, Грузия, Украйна, Югославия и т.н. радваха очите на пловдивчани с шарени ритми, багри, музика. Античният се пукаше по шевовете си, както впрочем се очаква да се случи и на заключителния акорд на Европейския месец на културата - мултимедийният спектакъл "Завръщане". Милчо Левиев ще излезе на сцената заедно с музикантите роми от сливенската група "Карандила". В джемсешън с приятелите си Огнян Видев, Митко Шанов, Теодоси Спасов, Симеон Щерев и Стоян Янкулов, джаз легендата на България (и на Пловдив) ще закрие месеца на културата. На екран от 91 кв. м зад гърба на музикантите ще се върти филмът на Борис Христов и Милан Огнянов "Милчо Левиев - живот в 33/16".
Пловдивчани свикнаха да се глезят с тръпката на многообразието и различността, нищо че кесията им през тези два месеца поолекна. Те се утвърдиха, без това да им е необходимо на тях самите, защото не страдат от комплекси, като благодарна, интелигентна и просто достойна публика. И затова въпреки организационни недоглеждания, съпътстващи всяка толкова мащабна проява, каквато бе Европейският месец на културата, те са готови да простят; и вярват, че точката всъщност е началото на многоточие. Започналите във вторник "Филмови нощи във Филипополис" са поредното уверение, че градът е създаден, за да бъде фестивална столица - да посреща и изпраща и да живее в очакването на новите културни кръстопътища, празници и диалози. В края на краищата "човек (наистина) е толкова голям, колкото големи са мечтите му".

Пенка Калинкова



Европейски
месец
на културата
Пловдив '99