Духовете на Версай - първата и единствена засега опера на американския композитор Джон Кориляно - "хваща" от първата минута. Въпреки голямата си продължителност (близо три часа), просто те заставя да я изгледаш и изслушаш докрая. Опитах само второто (слушането), оказа се, че не е същото... Сигурно причината е в некачествения звук. Аудиопрезаписът от видеокасета дава само най-обща, чисто информативна представа за творбата. Тя просто трябва да се види. Всъщност до момента не е издавана на CD или на друг вид звуконосител. Deutsche Grammophon я публикува само във видеовариант (LD+VHS).
"Духовете..." Чакат своята записна премиера вече седем години, откакто са се появили на бял свят. Това става в края на 1991. Моцартовата година и четвъртвековният юбилей на МЕТ в "Линкълн Сентър" са поводът произведението да бъде включено в репертоара на първия американски оперен театър. Кориляно получава поръчката от "Метрополитън" много по-рано. Артистичният директор на театъра Джеймс Ливайн още през 1979 му подхвърля идеята да пише опера. Джон Кориляно дълго време обмисля различни варианти как да "възкреси" любимите си оперни персонажи Фигаро, Алмавива, Розина... Заедно с либретиста Уилям М. Хофман използват като основа трилогията за Фигаро (севилския бръснар) на Бомарше. Първите две части са вече композирани от Росини и Моцарт. Третата, La Mere coupable (Виновната майка) се пада на Кориляно. Той не се задоволява само да я "облече в музика", нито да се "позакачи" с уважаваните си старши колеги. Прави го с вкус и с мярка, из операта му се мяркат цитати от Моцарт, Росини, Рихард Щраус.
Мисля си, че всеки би намерил нещо специално за себе си в "Духовете на Версай". Тези духове или призраци (Ghosts) са обезглавените придворни на крал Луи XVI, самият той, съпругата му Мария-Антоанета, Бомарше. Всички те населяват един свят "отвъд времето", където е възможно дори антимонархистът Бомарше да се влюби дълбоко в кралицата Мария-Антоанета. Той прави опит да промени хода на историята, да предотврати нейната екзекуция. За целта събира духовете във Версай, показва им новата си опера "Фигаро за Антония". Бомарше разчита на своя любим герой Фигаро с присъщата му изобретателност да спаси кралицата от гилотината. Събитията се развиват на границата между фантастиката и реалността, трагедията и фарсът съжителстват в хармония. Призрачните персонажи имат по-модерна музикална характеристика, докато за героите от "опера в операта" Кориляно използва елегантна стилизация в духа на "галантната епоха". Особено сполучлив е образът на Мария-Антоанета в изумителната интерпретация на канадското сопрано Тереза Стратас. Двигателят на действието Бомарше (тук трябва да кажа, че опитите му да спаси кралицата не успяват и накрая двамата се възнасят блажени в Рая) е Хакан Хагегард - шведски баритон от първа величина. Джино Куилико е блестящ и остроумен Фигаро. Рене Флеминг (тогава, през 1991, далеч от днешния си статус на Super-Star) като Розина, английският характерен тенор Греъм Кларк в ролята на злодея Бежарс, ослепителната Мерилин Хорн в епизодичната партия на Самира - любимата египетска певица на Пашата в турското посолство...
Всички тези звезди заедно с хора и оркестъра на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, дирижирани от Джеймс Ливайн, в богатата постановка на режисьора Колин Греъм, можеха да бъдат видени абсолютно безплатно преди известно време в Американския център. За жалост неговата зала събра не повече от шестима души в началото на прожекцията. Когато тя свърши след около три часа, бяхме останали точно трима.

Пламен Петров