Ах, Мария и класика
След почти двегодишно прекъсване "Ах, Мария" ни напомня отново за своите сладости. Сладокусници сме и жадно опипваме с поглед шарената корица, където едно червено ангелче триумфално демонстрира разголените си задни части от екрана на мощен компютър. Съгласни сме, че това може да бъде сладостта на иронията по отношение на българската литература и на нашата потребност от нея. Всъщност обаче този път няма сладости и приятели, има ... българска класика. С известна мъка разчитаме сред претенциозната шрифтовост, че става въпрос за "Антология на едно незавършило десетилетие. Българските класици от 90-та година до днес". Какво излиза? Доскорошните приятели днес са станали класици на едно десетилетие, което при това има нахалството да не е още завършило. Ах, тази класика! И един вестник отдавна въздиша по нея... Преглъщаме класическите мечти на всеки (български) литератор и продължаваме със самия избор. А той е точно толкова претрупан и пъстър, колкото и корицата с ангелчето. Шестдесет и четири класика, най-много с буквата В - десет на брой. Сред тях има такива, които нормалният читател никога не е чувал и едва ли ще чуе. За сметка на това липсват едни от най-сериозните имена в белетристиката, пропечатали точно през необходимото ни десетилетие. За поезията няма какво да говорим - тук отношението винаги е било субективно. По-лошото е това, че в белетристиката явно е действал критерий за краткост на включените произведения, в резултат на което има доста невзрачни творби на иначе по-добри автори. Бихме могли да разберем редакторското решение, ако не беше странното разточителство да драматургични страници. Там има четири цели пиеси, една от които "Боб" на Елин Рахнев, вече е поставена (най-малкото) в два театъра, а другите три никога няма да бъдат поставени. Има и сладост, разбира се. Тя идва със стихотворенията на Аксиния Михайлова, Амелия Личева, Владо Трендафилов, загадъчният ВБВ..., с остроумния разказ на Кристин Димитрова, който всъщност вече познаваме от "Литературен форум", но нищо не ни пречи пак да го прочетем с удоволствие.
Заради иронията, смелостта и добрия вкус "Ах, Мария" винаги досега е била интелигентно и авангардно списание. Очевидно е, че антологичният принцип не работи добре за нея. (Вече-)алманахът се оказва разпънат между класическия принцип на панорамната цялост, своите елитарни амбиции и моралния ангажимент към бившите си приятели. Иска ми се да вярвам, че в следващия брой отново ще има повече сладости и по-малко класика.

Милена Кирова











Думи
с/у думи





Ах, Мария.
Антология
на едно
незавършило
десетилетие.
Българските
класици
от 90-та година
до днес.

Брой 11, 1999