Геновева Ганева и Малина Белчева, "12 часа", фотоизложба в КЕВА
Дванадесет часа, фотоизложба на Геновева Ганева и Малина Белчева в "КЕВА" (Клуба за естетическо възпитание на артиста в двора на НАТФИЗ), просъществува само от 10 до 22 часа на 30 юли 1999 г.
Геновева Ганева и Малина Белчева, "12 часа", фотоизложба в КЕВА
Тази акция с класически замах изконсумира (при абсолютно единство на време, място и действие) всичко, което можеше да си поръча от лятното столично културно меню. Авторките показваха фотографиите си точно и само 12 часа, колкото е продължило и снимането. Действието беше обявено като нарцистично себепоказване чрез персоналния обект на удоволствието. Серия от фотоси, които пишат биография на ежедневието в друго време и с друго средство. Повтаряйки темпоралната дължина на обекта си, визуалистката акция страстно заплита собствения си проблем - границите на средството фотография.
Геновева Ганева и Малина Белчева, "12 часа", фотоизложба в КЕВА
Акцията протече като клубно събитие за клиентелата на "КЕВА": между любителското (авторките са докторантки в СУ и БАН, а не професионални фотографки) снимане и любовта към говоренето по и за снимки. За половин ден протече не толкова статично показване на творби, колкото напрегнато и умишлено сътворяване на (млада) интелигентска компания с променлив състав. Обичайното битие в "КЕВА" (където Българското фотографско сдружение постоянно организира изложби) - напоителното обговаряне на фрагменти от ежедневието, беше удвоено от 12-часовата фотосерия по стените. Случайно, но особено ефектно цветовете, дизайнът и пр. елементи от атмосферата на клуба станаха не само контекст на акцията, но и част от текста, който тя произвеждаше.
Геновева Ганева и Малина Белчева, "12 часа", фотоизложба в КЕВА
Желанието на авторките да покажат като на кино временното се сбъдна заради отработената способност на публиката (любителско-експертна) неуморно да обяснява какво вижда в творбите и колко добре ги разбира. Заради хуманитарните занимания на докторантките Геновева Ганева и Малина Белчева не е трудно - и сякаш е наложително - те да бъдат заподозрени в провеждането на теренно антропологично изследване. Интересното е дали и как ще съобщят резултатите.
Б.Б.