Въздействаща постановка
на цензурирания роман
на Михаил Булгаков

Майстора и Маргарита с добрия български вкус*

Червени знамена, марш на работници и реч на Ленин. Въведението, измислено от режисьора Стефан Москов, изпълнява функцията на кратка историческа справка. "Майстора и Маргарита", романът на Михаил Булгаков, който той адаптира за сцена, е ситуиран в Москва през 20-те години. Но ето че в червените движещи се електронни надписи откриваме още една характеристика на неговия спектакъл: радостна смесица между кино и театър, в която актьорите от плът и кръв могат във всеки един момент "да дадат на късо" и да бъдат изместени от образи, сенки и рисунки. В този миниран с клопки свят никой не може да се закълне, че е господар на думите и движенията си. Ето как речта на нещастния Ленин е изпиратствана, за да бъде превърната в ода на присвояването, в златна мина, нещо, което не биха отрекли от ситуационния Интернационал.

Заплаха от литературна бъркотия
"Майстора и Маргарита" описва бъркотията, посята в Москва от Дявола и няколко негови сподвижници. Воланд е името, което приема Булгаковият Мефистофел. Той е професор по черна магия и нехае за обкръжаващия го материализъм. Първата му намеса в дискусията за съществуването на Исус, водена между Поета и Председателя на Асоциацията на писателите, не е особено сполучлива за последните двама. Поетът се оказва в психиатрията, а бюрократът - в гроба. Не всичко, замислено от Воланд и неговата банда, завършва така трагично: рокля, която ненадейно се повдига, някоя обидна мръсна дума също ги веселят. Една от силните страни на романа е редуването на най-тривиален хумор с най-сериозни занимания. Освен това "Майстора и Маргарита" е вариация върху "Фауст", в която имаме писател - "Майстора" (Льо Метр), - който е едновременно манипулатор и манипулиран в тази история. Неговата Маргарита става метреса на бала в името на справедлива кауза: спасяване на ръкописа на роман за Исус и Пилат.
Когато започва "Майстора и Маргарита" към 1928 година, Булгаков вече е попаднал под ударите на цензурата. Той така и не успява да публикува книгата си приживе. Първото й издание излиза едва в 1966 година, двайсет и шест години след неговата смърт. И днес, като четем книгата, много добре разбираме какво е можело да ужаси цензорите: не толкова засегнатите теми, а невероятната свобода на тона, непрекъснатата заплаха от литературен безпорядък.

Балет и пишещи машини
Голямята сила на спектакъла на Стефан Москов е, че той обърква реда на сцената така, както Воланд обърква московското ежедневие. Неговият начин да смесва жанровете създава едно по-скоро радостно и забавно състояние на нестабилност. Преоткриваме атмосферата, която създават чешките анимационни филми от 60-те години, или ни препращат с кратък филмов откъс към братя Маркс. Не може също така да не се отбележи превъзходното изпълнение на някои от актьорите, между които мълчаливият Воланд на Георги Спасов. Има и блестящи бравурни сцени като заседанието в Массолит, където писателите изпълняват абсурден балет с пишещи машини в ръце.
Но този сполучлив климат бележи и предела на спектакъла. Що се отнася до употребата на графична анимация и кино, той е далеч от въображението на южноафриканеца Уилям Кентридж, участник в последните авиньонски фестивали (четете на предната страница отзив за изложба на негови творби в Марсилия). А когато става дума за преработка на роман от театъра, той остава далеч от дълбочината на аржентинеца Рикардо Бартис, чиято работа върху Роберто Арлт току що видяхме.
Остава едно въздействащо забавление.

Рене Солис
в. Либерасион, 20 юли 1999



Теди Москов
в Аавиньон






* Изразът "с български вкус" се свързва неизменно с един от популярните видове кисело мляко.