И Сатаната води бала

Когато един българин,
с име Москов, откъсне Маргаритата на Булгаков,
адът трябва да се подготви за всякакви изненади

Случайно ли е, ако две вечери минат под двойния знак на дявола и ликуването? След паметното проклятие на Фауст в Оранж, откривам в Авиньон един Мефистoфел, прекръстен Воланд, един Фауст просто обозначен като Майстора и пет-шест Маргарити, от които впрочем само една е истинска. Има дори и Берлиоз, но без нищо общо с композитора, освен съвпадението на имената.
Както разбирате, става дума за "Майстора и Маргарита", романа на Михаил Булгаков, адаптиран от Стефан Москов за театър "Ла Старада" и този на Българската армия. И при Ленин, и при Сталин Булгаков не е живял лесно. Трябвало е да минат двайсет години, за да види бял свят неговият роман. Две поколения московчани са лишени от този многопосочен бурлесков роман, свободно вдъхновен от Гьотевия Фауст, в който се кръстосват яростна критика на институциите с дълбок размисъл за съществуването на Бога и за свободата, за безумната любов, и всичко това разположено в контекста на смешни, понякога кървави перипетии.

Какво от това, че епизодите са сведени до алюзии!
За българския режисьор Стефан Москов е било предизвикателство да извлече основното от този бароков монумент, да сътвори нещо повече от театрална пиеса - един вид тотален спектакъл. И той печели облога, дори постига нещо повече, наистина с цената на немалко съкращения или сведени до алюзии епизоди. Затова е по-добре предварително да сме чели романа, та да не пропуснем нещо от вкуса на еди-кой си епизод или от дързостта на еди-каква си последователност.
Но какво от това! Това развлечение, защото спектакълът не претендира да бъде нещо друго, което започва със сцени, предшестващи заглавните надписи, пришива към чистия театър пеенето и танца, широко използва надписи и прожекции, въвежда двойни субтитри, едните специално добавени за представлението във Франция, а другите, вписани в пиесата като облaчетата от комиксите.

Шестнайсет актьора - трийсетина персонажа
От техническа гледна точка всичко е толкова прецизно, че на моменти сме изкушени да изоставяме действието, за да проследим как сработват триковете. Ритъмът за щастие е такъв, че това не ни отклонява. Следим (и то много лесно, без ни най-малко да ни притеснява езиковата бариера), поддаваме се.
Още от първата картина се засмиваме и смехът ни не спира до последния миг, когато забелязваме, че, общо взето, както и в Гьотевия Фауст, става дума за доста безнадеждна трагедия.
Трябва да цитирам имена - например Бегемот, въплътен на Земята и на Луната от Мая Новоселска-Москова, на Маргаритата на Маргаритите - Юлиана Сайска, на Воланд - Дявола - Георги Спасов, на Фауст, извинете Майстора - Валентин Танев, на феите и магьосниците Десислава Тенекеджиева и Стефания Колева, на мускулестия поет Христо Гърбов или смайващата метаморфоза на Берлиоз, на обезглавения, диаболичния рицар Арлекин - Вяра Коларова... да спра дотук. Имената им са толкова трудни за изписване, че ако говоря само за тях, ще бъда несправедлив към другите.
Разбира се, може да се спори за избора. Със сигурност книгата на Булгаков не е в целостта си. В името на движението Стефан Москов е скрил в килера доста епизоди и размишления от първостепенно значение. Все едно да се забавляваш, пренаписвайки "В търсене на изгубеното време" за анимационен филм.
Няма значение, това е най-смелият, най-забавният спектакъл, който до този ден ни предложи един прекалено сериозен фестивал. Най-малкото изпитваме непреодолимо желание да прочетем "Майстора и Маргарита", ако не сме го направили досега. Дори само за това Бог или Дявол ще простят на тези смайващи българи.

Жан Боасийе
в. Марсейез, 20 юли 1999



Теди Москов
в Аавиньон