Ликуване
с българския спектакъл
"Майстора и Маргарита", вълнуващ спектакъл, с много хумор, спечели благосклонността на публиката. Понякога труден за следване, но безспорно странен и забавен.
Всичко започва тук от идеите и от частицата лудост, които не могат да не ни напомнят Монти Пайтън. Ловък монтаж комбинира филмова прожекция и театър. И още първата минута избухва смях в цялата зала.
Смях, който няма да спре до края на представлението. Макар че очевидно не може да се очаква от франкофонската публика да следи нишката на интригата. Поне не и след като е прочела само краткото съдържание, раздавано на входа, преди началото на спектакъла. Което, между другото, ми се струва жалко, защото толкова приятно е да се спуснеш със затворени очи в тази изумителна завръзка. В нея преоткриваш един писател (Майстора), потънал в творческия процес и хоровода от негови персонажи, които се материализират (и дематериализират) пред очите ни. Всичко това увлича публиката в една история по без капли.
Спектакъл, който често флиртува с абсурда и който ни предлага множество нива на четене. Първото остава при разюздания хумор и е достъпно за всички. Но тези, които пожелаят, могат да намерят също и материал за размисъл. Върху властта, особено тази на парите. Върху границите на комунизма, а в един по-общ план и върху това, което ръководи света ... и човешките същества. Една съвременна митология, изтъкана върху вътъка на историята, в която карикатурите и излишеството като че ли искат да покажат, че както нощта не може да съществува без деня, така и доброто съществува само благодарение на злото. Въпрос на хармония във вселената. Работа, която може да изненадва. А плътността на режисурата, качеството на актьорската игра и богатството на разработените теми не биха могли да бъдат поставени под въпрос.

Карин Прост
в. "Воклюз"



Теди Москов
в Аавиньон