Емблемата на инициативния комитет "България 2000"
Обикновеният
сатанизъм

Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат при тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Лука, 8, 30-33

Предварителна притча I. Събрали се бесовете от отдела за България, за да обсъдят предстоящото честване на Двухилядолетието от тяхната борба срещу въплътения Господ. Основният доклад разяснил на сборището главната директива: да се подмени Христос. Не да се действа пряко срещу юбилея (защото народът обича празниците и юбилеите и може чрез самото празнуване да се обърне към Христа), а да се подмени същността му с нещо друго. Каквото и да е. Например "времето" (чрез всевъзможни календари и особено часовници) или "бъдещето", "новия век" и т. н. В отделните изказвания по доклада били представени проектите за конкретни реализации. Най-много овации събрал един гявол, който представил макет на метална статуя, която под името "Св. София" да се издигне в центъра на българската столица. По-простите бесове от провинцията първоначално не разбрали каква е връзката. Но след като им обяснили, че град Св. София носи името си от Христос-Премъдрост Божия и че по този начин главната директива се осъществява насред Богоименния Град, тогава и те скочили да аплодират. Накрая дошъл редът и на най-малкото дяволче. Докато отивало към трибуната, в залата се надигнал неодобрителен ропот, защото било с празни ръце. Но не съвсем - носело малък диапозитив. Вкарало го в аспектомата и на петметровия екран се прожектирала в пълен блясък емблемата на Инициативния комитет "България 2000".
Цялата зала ахнала. Млъкнала. Чак подвила опашка.

Предварителна притча II. Събрало се ръководството на Инициативния комитет "България 2000" да обсъди предложената емблема, която най-категорично да изрази същността на самия комитет и на всеки един от неговите членове. Единодушно я одобрили. И дори когато после в коридора се питали един друг дали наистина им харесва, отговорът бил неизменно един и същ:
- Адски!

Трудно е за съвременния българин да говори просто, ясно, открито и откровено за най-важните неща и да ги нарича със собствените им имена. Самият език някак си се е преиначил и самоподменил. Не само понятия като "прелест" и "съблазън", но и самото понятие "грях" вече се използва в положителен контекст както в рекламата, така и в ежедневието. Интелектуалците не боравят с понятия като "добродетел", "святост", "проповед" - освен в ироничен смисъл.
Ето. Аз искам да кажа нещо относно емблемата на Инициативния комитет "България 2000" - и ми е трудно. Защото същността на проблема ме задължава да използвам точни понятия с ясно значение: мерзост, кощунство, бесовство. Това не са обидни квалификации, а термини, които вярно описват явлението. но нашата преиначена езикова практика ги е отпъдила от ежедневната ни реч и ги е препратила в някакъв старинно-неактуален стил, който днес би звучал неуместно.
И още. Кой съм аз? Аз не съм нито епископ, нито Учител. Нямам нито ръкоположение, нито благословия да проповядвам. Не е ли по-добре да мълча?
Ето на - появяват се мерзости и кощунства, а никой не им се противопоставя. Епископите мълчат. Учителите не учат. Какво да правим? Нали мълчанието е съгласие!
Мисля си, че в много от тези случаи високите духовници са прави да подминават с мълчание някои примери на катадневната мерзост. И да оставят на нас - интелектуалците - тази по-груба и по-черна обществена работа. Защото в днешния отстъпнически свят анти-християнството все повече се отвива - и става достъпно за най-обикновения семиотичен анализ.
Тъкмо такъв анализ се каня да направя на въпросната емблема. Като нарочно няма да използвам точните термини, а техни по-благозвучни заместители. Мерзостта ще наричам невежество; вместо кощунство последователно ще употребявам модернизъм; а вместо бесовство или сатанизъм ще използвам термина подмяна.
И тъй. Нека разгледаме последователно цялостната емблематика (образна и словесна) на Инициативния комитет "България 2000". Като започнем от самото име. Какво означава то? Какво казва, както подразбира, какво не казва и какво подменя?
Преди всичко то претендира за меродавност спрямо връзката между понятията "България" и "2000". като в случая "2000" очевидно се отнася до 2000-ата година. Инициативният комитет чрез самото си заглавие заявява намерението си да бъде представителен не на нещо друго, а на самата България по отношение на юбилея. Това, което не се казва обаче, е най-важното - чий е този юбилей? Какво празнуваме? Кого празнуваме? Събитието - Боговъплъщението и Рождеството по плът на Иисус Христос - се подменя с абстрактното число 2000.
В словесните образи, които съпътстват рекламната кампания на Инициативния комитет, също напълно отсъства както Името на Рожденика, така и каквото и да било позоваване на същността на Събитието. Апелите гласят: "2000 година е вратата към бъдещето! Да я отворим заедно! Да влезем в един нов свят с "България 2000"".
Основната подмяна в този апел е, че събитието Рождество Христово и личността Иисус Христос се подменят с понятията "бъдещето" и "един нов свят". Това е един типично модернистичен дискурс, фетишизиращ утопиите на "бъдещето". Сякаш още нищо не се е променило от времената на властващия модернизъм (комунизма) и сякаш утопиите със "светлото бъдеще" не са отдавна и обстойно развенчани още от времената на Евгений Замятин, Джордж Оруел и Олдъс Хъксли (чиято анти-утопия се казва именно "Храбър нов свят").
Модернистичният световен проект е в същността си естествено анти-есхатологичен и анти-християнски. Бидейки онтологично празен, той задължително се опитва да изпълни бездната, която сам е. "Бъдещето" е типичното понятие-балон, празно от всякакво съдържание, което най-зле може да прикрие собственото си безсмислие. Лозунги от рода на "врата към бъдещето" или "един нов свят" вече са дори обидни за редовия интелектуалец, дори когато е скаран с духовността.
Но има и още. И повече. Повече невежество, модернизъм и подмяна.
Пред нас е самата емблема на Инициативния комитет. Нейната образна система е изградена основно върху числото 2000 и най-вече върху трите нули, чрез които то се изписва според общоприетата цифрова система.
Че тези три нули ще се използват за образи, е предварително ясно. Сигурно стотици художници по света са третирали и ще продължават да третират тази тема и ще тръгват все по един и същ път и ще правят все едно и също неизбежно "откритие": да използват трите нули за три символа на юбилея. Попадна ми например подобно решение от Норвегия, където художникът е използвал следните теми-образи: Витлеемската звезда - Св. Богородица с Младенеца - Земното кълбо - Св. Дух като гълъб.
Нашият художник е направил съвсем друг избор.
Той е изобразил трите нули като три предполагаеми кръга, от които само третият е истински кръг. Първият предполагаем кръг е частично закрит от втория и ние го виждаме като полумесец. Вторият - съответно закрит от третия - също присъства в емблемата като полумесец. Така още по самата си видима площ трите цифри присъстват неравностойно: третата доминира спрямо първата и втората.
В първия кръг-полумесец е изобразено - частично закрито - Христовото Разпятие.
Във втория кръг-полумесец е изобразена всеизвестната рисунка от Леонардо да Винчи на човек с разперени ръце и крака, вписан в кръг и квадрат.
В третия - пълноценен - кръг е емблемата на НАТО: четирилъчна звезда на син фон.
Не знам дали е важен въпросът защо отсъства в целия образ самото събитие Боговъплъщението, съответно Рождество Христово, чийто юбилей собствено предстои да честваме догодина.
Но много по-важно е какви са присъстващите в емблемата образи, как те си взаимодействат и какво е посланието, което утвърждават.
Преди всичко прави впечатление, че образът на Разпятието е закрит от друг образ. Никъде в християнската иконография на всички времена и народи Разпятието не може да бъде закрито от друг образ. Разпнатият Христос винаги е в централна, силна, доминираща позиция в рамките на образа. Той винаги се вижда изцяло. Разбира се, това правило не е писано, но и няма нужда да се пише, бидейки самоочевидно. Истинските образописци, които изобразяват разпнатия Бог-Слово, могат много лесно да обяснят защо никакъв друг образ не може да закрие този Образ - но подобни обяснения са съвършено несъстоятелни и обидни за всички.
Рисунката на Леонардо е най-баналният символ на Ренесанса и хуманизма. Естествено тя не е била рисувана с емблематична цел от автора си, но през нашия век рисунката безброй пъти е била използвана - и с основание - за да обозначи онази коренна промяна в светогледа на Западна Европа, проявена най-рано и най-ярко в Италия и съвършено правилно наречена хуманизъм. Хуманизмът поставя в центъра на вселената вече не Бог, а човека. Това е естествено началото на всеки модернизъм, а Леонардо да Винчи е може би най-типичният представител на този безпределен човешки егоцентризъм, при който егото напълно засенчва и измества Бог.
Тъй по най-нагледен и буквален начин в емблемата на Инициативния комитет "България 2000" хуманизмът закрива Разпятието, т. е. човекът закрива Бог.
Но има още. Идва третият кръг. Който закрива и хуманизма. Това е емблемата на НАТО.
Анализът на този образ ни разкрива няколко неща. Докато другите два образа са в слаба позиция - частично закрити - третият е в силна: цялостен и без никакви липси. Емблемата на НАТО диктува цветовото решение. Само тя носи оригиналния си син цвят. Докато Леонардовата рисунка е сложена на неприсъщия й жълт фон. А Разпятието - взето от една самоковска гравюра на дърво от XIX век - е съвсем преработено спрямо оригинала и поставено на неприсъщия му червен фон.
Пак атлантическата емблема е продиктувала и точните кръгове, чрез които доста тромаво са представени нулите. За отбелязване е, че кръгът, в който се вписва Леонардовият човек, също отсъства. А образът на Разпятието е просто отрязан от всички страни, за да бъде вместен в несъответстващия му кръг.
Иначе казано: отношението към емблемата на НАТО е сакрално: тя е цялостна, непроменяема, незакрита, в силна позиция (тя закрива), меродавна, кардинална. Тя задава координатната система.
И обратно - отношението към образа на Разпятието е десакрализиращо.
Впрочем десакрализацията се съдържа и в самия факт, че на равна нога са поставени три същности, които са от съвсем различен йерархичен порядък: Христос, хуманизмът и НАТО.
И това не е профанна карикатура, не е черен хумор, а се води за подготовка на празник. С претенции за национална представителност.
Наскоро видях на рекламно пано срещу хотел "Плиска" петметров плакат с емблемата и апелите на "България 2000". Рекламната кампания върви и по другите медии. Досега не съм чул някой от Инициативния комитет да се разграничи от тази емблематика и от очевидния смисъл, който тя носи. Не знам имената на тези членове - от публикуваните миналата година във вестниците помня само някои: Стефан Софиянски (председател), Диляна Грозданова, арх. Стоян Янев, Любомир Павлов, Христо Стоичков и т. н. Ще ми се да вярвам, че не всички тънат в пълно невежество и не всички участват - съзнателно или несъзнателно - в подмяната. Но нито един от тях досега не е казал дума.
Не съм чул досега да се произнесат по този въпрос меродавните люде от Църквата. Не съм чул да обели зъб и някой от интелигенцията. Тъй с нашето мълчание ние де факто оставяме невежите и подменителите в действителност да стават представителни за България и за нейното - нашето - отношение към Двухилядолетието.

Георги








2000 години
анти-християнство