Борецът Дан Колов - да.
Филмът Дан Колов - защо?

Данъ Коловъ. Царят на кеча
Режисьор и продуцент Михаил Гецов.
Оператор Емил Топузов.
Дизайн на декора Ирина Стойчева.
Монтаж и звук "M.G. & Cine Post".
Музика Гецов/Беловски.
В ролите: Илия Василев, Еди Кордари, Питър Андрес, Славомир Луто, Стоян Нечев.
Продукция на Българската национална телевизия и "Томсон арт".

Обграждаме всеки новопоявил се български игрален филм с толкова внимание и снизходителност, сякаш сме в зората на киното, сякаш у нас тепърва се създава това изкуство. Или сме още в епохата на така нареченото малокартиние през 50-те, когато всеки филм от възможните два-три е бил събитие, кандидатстващо за Димитровска награда. Отчитаме всевъзможни технически и финансови трудности, безкрайно дългия път от замисъла до екрана, полупразните зали независимо за какъв "арт" става дума; и накрая боязливо споменаваме съвсем скромните или частични успехи на самия филм. Точно в тази матрица на възприемане се оказа и "Дан Колов" (първата част); аз самата се чувствам неудобно да кажа нещо лошо за него, затова ровя ли ровя с несекваща патриотична доброжелателност да открия с какво все пак може този филм да заинтригува и спечели някой и друг зрител. Паралелно с моите мъки, в някаква степен дори опровергавайки ги, по националната телевизия върви предаването "Понеделник 8 и половина" и всяка седмица то ни убеждава (не винаги в постиженията на киното ни, а в наличието на такова), че с успехи и шлака, с разнообразие и догми, с възход и тъпчене на едно място, но процес има; че макар неравно, мъчително, често неудовлетворително, движението, развитието на киното е факт.
Съчувствам на създателите на "Дан Колов" за многогодишните усилия да направят филм за тази спортна легенда и национален кумир в безкрайно трудни условия. Прочетох, че сценарият им е приет още 1989 г., след което Киноцентърът "Бояна" се разпадна и загуби предишния си вид на дотирана и заплатно осигурена фабрика за сънища, после отмина и 1992 г., когато за 100-годишнината на Дан Колов филмът трябваше да бъде готов; редовно около Нова година получавахме рекламни календари с напомняне, че продукцията съществува, Българската национална телевизия подаде финансово рамо, но пък банка "Моллов" не успя, спортните среди комай останаха равнодушни (разбирай, не бръкнаха в джоба си) и т.н. - все неща, оформящи нерадостната одисея по създаването на игралния филм.
И все пак, когато застанеш пред белия екран, извиненията остават за лично ползване на екипа и приятелите им, а може би и за всичкоразбиращите критици. Затова нека за миг пренебрегнем проблемите около филма (без съмнение жизнено важни, но защо пък всеопрощаващи) и се съсредоточим върху проблемите вътре в самия филм, които е било възможно да се преодолеят.
Най-важният въпрос според мен е какво точно е искал да направи режисьорът и съсценарист Михаил Гецов? От биографията му научавам, че има документален филм за Гунди и спортната тема не му е безразлична, но му липсва опит в игралното кино. И все пак каква е амбицията му? Обикновено неравните игрални дебюти страдат точно от прекалена амбиция - да кажеш всичко, да се изкажеш докрай, да демонстрираш какво умееш, а то е такова, дето никой дори не го е сънувал... И всичко това в два часа екранно време.
В този смисъл Михаил Гецов не е нескромен, не формоблудства и оригиналничи, не ни тормози с претенции. Може би дори обича Дан Колов, прекланя се пред фигурата му. Но не разбирам: това биографичен филм ли е? Или патриотичен? Или Дан Колов е само повод, за да се съобщи нещо друго?
Биографичният жанр е безкрайно труден поради ограниченията, които налага фактологията - можеш да дадеш друга интерпретация на определено събитие, но не можеш да подмениш самото събитие. Там дори американците са със вързани ръце. (Забелязали ли сте, че единствените филми без задължителния хепиенд са биографичните и историческите; просто няма как президентът Кенеди да не бъде убит или Римската империя да не се разпадне.) Това, разбира се, е ясно на Михаил Гецов и сие и те добросъвестно спазват каноните на жанра - разказват истински случки от живота на героя си и си измислят само на териториите, където има повече бели петна. Но пък колко скучно ни поднасят тези истински случки! В живота на всеки има важни мигове и несъществени подробности. В киното обаче не е така - там несъществените подробности присъстват само ако са щрих от характер, ако предполагат обрат в отношения, ако съдържат важен контекст... В "Дан Колов" не само че е пълно с нищо незначещи, случайни събития, но те са поднесени със същата бъбрива обстоятелственост, с каквато и онези, които би трябвало да са гръбнакът на действието. Всичките битки на тепиха изглеждат еднакво - независимо дали става дума за тренировка, за мошеничество (когато взимат парите на Дан Колов и хубаво го отупват за назидание) или за бляскава победа. Противниците на нашенеца дори не се запомнят, еднакви в своята мускулестост и цветист вулгарен език. Иначе са с все гръмки прякори - Лъв, Бик, Мечка, Горила (за разлика от другите Дан Колов не се съгласява да бъде наричан Горила).
А кой е всъщност Дончо Колев? Той няма лична впечатляваща предистория - предполагаме, че е дошъл в Америка да печели пари, а че е българин личи по това, че говори български - би могъл да бъде всякакъв бедняк емигрант. Предполагаме също, че обича майка си - пише някакви писма, в които успокоително я лъже, спестявайки неприятностите... От тези детайли лъха толкова баналност и липса на какъвто и да е опит за индивидуализация, че доскучава още първите минути. А уж става дума за "необикновен българин" и "невероятна съдба". Може да ми се отговори, че това е едва първата част... Частите обаче са само две и ако в първата нищо не ме грабва, няма какво да очаквам от втората.
Като на спортен лаик много ми се искаше да ми обяснят този специфичен стил на борба (по-точно кеч), който Дан Колов е въвел и в него е останал ненадминат; да ми разкажат за удара, влязъл в спортната история, или за запомнящата се с нестандартността си победа. Но не би - оставам си с неясните детски представи отпреди филма, никакво обогатяване в тази посока. Да не говорим, че няма и помен от естетизация на неговият вид борба - тя на екрана си е жива касапница и така и не разбираш за какво друго, освен за пари, някой би се занимавал с кеч. Не е ли малко обидно за самите борци?
А за човещината на Дончо би трябвало да си правя извод от епизода, в който смъква палтото си и завива с него някакви бездомници - немотивиран, а и елементарен жест. И освен това абсолютно недостатъчен, след като преди това съм видяла как не се опитва да спечели пари (а би могъл с цената на малък компромис), за да помогне на премазания си приятел, за когото иначе дълбоко скърби при смъртта му. Всичките му контакти са случайни - поне да припламваше чувствена или по детски емоционална искра, та да ги обявим за необясними. И са безкрайно равни - дали се запознава с любимата, или му я отнемат, дали бие някого, или го бият, дали печели пари, приятели, покровители, или губи сънародници, близки, работа, момиче - ритъмът е един и същ, снимано е еднакво. Стълпотворението от приличащи си (емоционално) събития е такова, че е невъзможно да се ориентираш кое в неговия живот (както за самия него, така и за зрителя) е съществено и кое не. Да не говорим, че героят е абсолютно лишен от чар. Той не подава и най-първосигналните знаци на широко разпространетото клише за кротостта на душата и силата на ринга; но сила не само в мускулите, а и в жаждата за победа, в упоритостта. Може героят да не е с най-богата душевност, но все нещо очакваш да видиш. С това не искам да обидя изпълнителя на главната роля Илия Василев, избор, направен след дълги търсения в полза не на актьор, а на спортист. Той наистина носи трогателна безпомощност, която актьор би обработил в посока на противоречието между мощна сила и детска наивност. За съжаление именно безличността го съсипва.
Може би Михаил Гецов е искал да прави патриотичен филм? Да представи Дан Колов като национален герой? Тук нещата са още по-зле, защото в първата част не се усеща каквото и да е отношение към българското (при цялата относителност на това понятие) и каквато и да е героика. Той си е просто бияч от български произход, прегърнал американската мечта за бързо печелене на пари, който монотонно се катери в кариерата си.
Преди години в нашата киноистория имаше "Без драскотина" на Зако Хеския по сценарий на Константин Павлов. Какъвто и да бе чисто филмовият резултат, в него беше заложено мистичното усещане за вътрешната разруха на героя при всички победи на ринга; точно това опустошение го доведе до смърт без нито една драскотина. Той носеше и съдбовната предопределеност да разбива всичко, до което се докосне - дори с обич (съдбата на майка му например). И въпреки примитивността на героя, всъщност ставаше дума за духовност. Между другото, върху примитивни герои се градят доста постижения в българското кино - от "Козият рог" през "Мъжки времена", та до "Мера според мера" и т.н. Но ако кажеш на създателите на "Дан Колов", че героят им е примитивен, сигурно ще им прозвучи грубо; макар че точно в това може да се търси предизвикателство - да направиш с примитивен герой непримитивен филм. Но и това не се случва.
В крайна сметка остава почудата за какво всъщност става дума, защо е направен "Дан Колов"? Да не би пък да обслужва някаква конюнктура? Спомням си, че "Жребият" на Иванка Гръбчева с прототип Буров се появи веднага, след като беше възможно да се напомнят заслугите му към България. Но май случаят не е същият - Дан Колов не е бил в такава немилост. И без да съм Бърнард Шоу, в случая бих могла да сведа рецензията си до класическия му афоризъм:"Има филм "Дан Колов". Защо?" Остава разочарованието, че един българин с международна слава и нашенско уважение не получи своята любопитна екранна съдба, а си остана само невзрачно филмово недоразумение.

Петя Александрова