Пейзаж след
битката

"НАТО - АОК!" крещят албанските деца по улиците и показват знака на победата. Правилно са превели смисъла на случилото се. Танковете на НАТО настъпват, югославските танкове отстъпват, а заедно с тях полицията, милициите. Както и повечето въоръжени цивилни, които се страхуват от албанската националистическа армия, превръщаща се в администрация.
След началото на въздушните удари плячкосванията и убийствата, извършвани от сръбската армия и въоръжените групировки, придобиха масов характер и доведоха до прокуждането на около половината косовски албанци. Бомбардировките обаче донесоха и няколко хиляди жертви от страна на сръбски цивилни и военни, дори албанци. Въпросът е какво да правим с двете колони цифри, дали да ги противопоставим, или да ги съберем?
Тази война не избухна. Тя беше решена. Тези, които взеха решението, можеха да решат и обратното. Насилствената смърт на неопределен брой хора беше пряко или косвено предизвикана от филантропски настроени хора. Ако не се бяха намесили, жертвите щяха да са по-малко. Етническа омраза имаше и преди. След началото на войната обаче тя стана още по-убийствена.
НАТО не постигна онова, което пъровоначално искаше. Тя беше принудена да преговаря с политическото и военно ръководство на Югославия чрез посредничеството на руснаците. В областите извън Косово НАТО не успя да влезе. Югославското ръководство също няма повод за радост. След подписване на споразумението то си мислеше, че Косово е останало югославско.
Но фактически не е така.

18 юни 1999*. Епилог
НАТО взе Косово от сърбите и го даде на албанците. Сега НАТО ще си има проблем с АОК - или ще се конфронтира с нея, или ще й помогне да изгради собствена държава. На НАТО липсват познания за езика и страната и това ще я принуди мълчаливо да търпи злоупотребите с власт и незаконните методи на работа на АОК.
На хоризонта се появи въоръженият албански национализъм, огледално копие на сръбския национализъм при Милошевич; според него всички населени с албанци области трябва да се обединят. А това значи към Албания и Косово да се присъединят териториите с преобладаващо албанско население на Македония, Черна гора, Гърция и Сърбия.
Косово не може повече да бъде подчинено на сръбските власти - сръбските военни и милициите се отнесоха твърде брутално с цивилното обкръжение на въоръжените албански сили. Никаква надежда няма за мирното съвместнно съществуване на сърби и албанци, за осъществяването на идеала за мултинационална демокрация.
НАТО взе страната на АОК. Властта й вече не може да се оспорва, нито пък тя може да бъде наистина разоръжена. Албанската бунтовническа армия разполага със здрава подмолна структура, с висше командване, на чиито решения бойците й ще се подчинят. Те ще изпълняват заповедите на НАТО само ако за това посредничи ръководството на АОК.
Албанските националисти действаха умело. Те изчакваха и чрез партизански акции провокираха ответните удари на сърбите. Кървавите сръбски разправи със симпатизиращото на АОК население минаха границата на търпението и дадоха достатъчно поводи за въздушна война с Югославия. Използвайки универсалистката реторика на човешките права, лявоориентираната средна класа на Запада се обяви за един симпатичен й балкански национализъм. Сега, виждайки последиците от избора си, постепенно я обхваща ужас.
Изграждането на властта в Косово от НАТО означава, че АОК ще се организира като локална сила, което пък ще доведе до борба за власт между албанските ръководители. Неотдавна научихме, че Хашим Тачи систематично ликвидира съперниците си. Между албанските лидери няма разногласия само по въпроса за отделянето от Сърбия и по това, че не приемат сериозно декларациите на НАТО за ненарушимостта на границите.
След като словенците, хърватите, а също и босненските мюсюлмани претендират за суверенитет; след като сърбите се противопоставиха докрай на искането им и за да се защитят, оставиха да се стигне до кошмарно проливане на кръв; след като нагласата "Ще те убия, защото иначе ти ще убиеш мен" намира широко разпространение, вече е ясно, че и албанците ще искат същото - суверенитет. Държавноправната конструкция, според която в югославската конституция Косово не е република, а само част от Сърбия, участниците в албанското националистическо партизанско движение приемат по принуда и само като временно решение, докато си изградят стабилна национална автократична държава.
Интервенцията на НАТО увеличи омразата, отмъстителността и ниските инстинкти. Преди години сърбите си мислеха, че могат да "обгазят" гнездата на АОК и след това да продължат колониално-полицейското потисничество на албанското население. Милошевич стовари на НАТО бремето на албанските бежанци, с което лиши бойците на АОК от вътрешните им резерви, върза ръцете на НАТО и я постави пред хуманитарно предизвикателство. НАТО, която можеше да стигне и по-далеч в нападенията, разбра с каква тежка задача се е нагърбила и се зарадва, че бежанските лагери могат да бъдат разтурени преди началото на зимата. Милошевич отстъпи Косово; и доколкото му е възможно, безжалостно връща бягащите оттам сърби. Те да създават проблеми на НАТО, ако обичат. Той укрепи властта си, освободи се от Косово и вътрешната опозиция и сега може още по-шумно да говори за несправедливите гонения на сърби. Националното самосъзнание на сърбите беше наранено, насилственото предаване на Косово ги унижи, но това е кулминацията, защото косовските сърби бяха гонени оттам още преди 1989 г.
Сега бягат не само войниците, но и цялото цивилно население, защото НАТО не е в състояние да му осигури закрила, а сърбите имат основания да се страхуват от отмъщението на албанците и АОК. Както преди години от Краина, така и сега сръбски бежанци се стичат в градовете на Югославия, правят живота там още по-тежък, а вероятно ще притеснят и Войводина. Сред тях със сигурност има много разбити съдби и хора, чиито живот е поредица от бягства.
Жителите на Югославия получиха бомби, но парите за възстановяването ще почакат. Докато Милошевич има думата, помощта ще е проблематична. Страна с десет милиона жители успешно беше вкарана в мизерия. Възможно е в Сърбия да се появи ново ръководство, възможно е под общия натиск Милошевич да бъде отстранен от властта, само че новото ръководство няма да може да се отърве от подозрението, че стои начело на сателитна държава.
Но сръбските интереси ще си останат, даже и Милошевич да бъде отстранен и да се появи ново, демократично правителство. Сърбите загубиха. Както руснаците не успяха да задържат Съветския съюз, така и те се провалиха в опита си да запазят целостта на Югославия.
Никой няма да посмее да отнеме суверенитета на албанците, защото те са мнозинство, те са си у дома и сами организираха своя революционен национализъм. Албанците знаят как да лъжат западняците и един ден ще се гордеят с това. НАТО няма да стреля по албанци. Победи един пробуждащ се за живот, един свеж национализъм, който ще предизвика още много безредици в региона.
Въпросът е решен - Косово става албанско. Не е ясно само дали цялото, или на сърбите ще остане малка част. Отсега нататък в заглавията на вестниците ще са сръбските жертви. Мъстта предизвиква мъст.
Ръководителите на НАТО можеха да предвидят, че бомбардировките ще предизвикат ирационални реакции. Което пък навежда на мисълта, че онези, които действително бяха заинтересовани от въздушната война, преследваха далечна политическа цел, а не защитата на непосредствено засегнатите.
Как в този нестабилен регион могат да се създадат стабилни държави? Искаме ли национални държави на мнозинствата, съобразени с демографските граници на заселване? В това би имало смисъл дотолкова, доколкото малцинствата отвсякъде бяха пропъдени и в новите държави възникнаха етнически компактни територии. С изключение на Войводина. Само че това би предизвикало навсякъде по света верижна реакция от кървави сепаратистки движения.
Герои станаха отново военните. Новите национални държави се свързват само с военни митове.
Четох някъде, че геополитическа цел на американците била да изтласкат руснаците. Което не успя напълно. Освен това е спорно дали накърняването на руската национална гордост е умна цел. По същия начин стои въпросът дали огорчаването на една балканска нация може да се нарече мъдра цел.
Четох също, че предишното съществуване на албанския национализъм (по време на Втората световна война) било свързано с фашистката хърватска държава. Другата традиция се кореняла в националкомунизма на Енвер Ходжа. Защо върху спорещите страни в конфликта не се упражни натиск и те не бяха накарани (като израелци и палестинци) да преговарят помежду си, без да се налива масло в огъня и да се увеличава насилието? Защо НАТО не се потруди да осигури директни преговори между сръбските и албанските националисти? И защо направи невъзможни подобни преговори в двореца Рамбуйе? Нима НАТО започна въздушната война, за да установи контрол над местните албанци чрез военното си командване в Косово? Пред лицето на произволните актове на насилие на новите власти, пред лицето на грабежите, палежите, мъченията и екзекуциите, само че този път под протекцията на АОК, натовските войници ще има над какво да се замислят, когато си зададат въпроса защо всъщност са дошли в тази страна.
В съседните държави има разположени части на НАТО. Защо? За да може, в случай на нужда, западните въоръжени сили да пресекат руската или ислямската експанзия на Балканите към коридора, водещ до Близкия изток ли? Трябва ли една геополитическа игра да се облича в хуманитарна реторика? Да не би пък сърбите да не са истинският противник, да не би противникът да е ислямското настъпление на Балканите? Факт е, че на Балканите националните аспирации са със силно религиозно съдържание. В момента възниква една военно-религиозна идеология, чиито резултат са обикновено еднопартийни системи. Косово трудно ще стане форум на многопартийна демокрация.
Преди Хабсбургите бяха властта, която въвеждаше ред на Балканите. След това Тито. А сега НАТО ли?
НАТО не разполага с общественополитическа стратегия, затова заложи всичко на военната карта и nolens volens помогна за раждането на нова държава под ръководството на военна организация. Преди разочарованието да нарасне, АОК вече ще е изградила силно управление. Кой от новите ръководители и коя от фракциите ще излезе победител?
Това наистина са въпроси. Сигурно е едно - че победата няма да е на морала.
Ако Косово стане самостоятелна държава, ще бъдат нарушени международни граници. Вероятно това вече няма никакво значение, след като стана практика хартата на ООН да се пренебрегва в името на човешките права; и след като е позволено не само междудържавни, но и вътрешнодържавни конфликти да се решават чрез военна намеса.
Трябва ли политиците от западните демокрации да се залъгват, че в Косово може да бъде изградена демокрация? За мен по вероятно е там да има демокрация толкова, колкото в преддържавния етап на палестинската администрация, т.е. никак. Значи ще си имаме работа с една паралелна държава, която ще толерира само лоялност към себе си и ще съди много строго всяка опозиция - както правят революционерите.
Онова, което може да се вземе от сърбите, трябва да бъде взето - такъв ще бъде лозунгът в Косово; а иначе навсякъде ще цари голяма оскъдица, помощите ще са недостатъчни и отчасти ще потъват в ръцете на едно корумпирано ръководство, от което ще се роди новата АОК-буржоазия.
Ще възникне държава, доминирана от АОК, и новите й ръководители ще се отнасят с опозицията така, както палестинските управници с тяхната. "Амнести интернешънъл" подробно ще докладва за случаите на мъчения. Албанската служба за сигурност ще търси внедрени сръбски шпиони и врагове. Критиците на новите властници ще бъдат под силно подозрение... Но първо ще е борбата между различните фракции - от една страна, между местните жители и върналите се от Запад емигранти, от друга, между революционните студенти в Прищина.
НАТО ще трябва да се обяви в защита на сърбите. Но едва ли в това отношение ще прояви особена активност. Много е вероятно чуждите войници да се правят, че не забелязват онова, което се случва пред очите им, защото виждайки какво правят тези непредвидими типове, у тях може да нарасне страхът от отмъщение, от това, че ще бъдат застреляни от засада.
НАТО разби местната власт, но първо я превърна в чудовище. Със заплахата от бомбардировки и искането за оттегляне на сърбите НАТО създаде впечатлението, че желае да вземе Косово от сърбите и да го даде на албанците. Впечатлението беше вярно. За сбогом въоръжените сърби отчаяно си отмъстиха на албанците. Щом ние, сърбите, оставаме без покрив, нека и албанците да нямат покрив. Самите бомбардировки бяха символ на липсата на задръжки. Насилието на едната страна оправдава насилието на другата. И това можеше да се предвиди. Който го предвиди и въпреки всичко тръгна по този път, той предвиди и жертвите, но смяташе, че тези човешки жертви са допустими в името на морала. Извършените от сърбите престъпления оправдават извършваните сега за отмъщение престъпления от албанците. Гробовете отпреди два месеца оправдават гробовете отпреди два дни. Завърна се идеологическото клише, според което днес, в този момент е правилно и разрешено да се причинява болка и смърт в интерес на една далечна цел.
Вероятно могат да се приведат политически аргументи в полза на заключението, че днешните действия ще доведат до добри резултати, че близкото зло, което предизвикваме сега, ще предотврати далечното зло. Сега малко ще убием, за да не трябва да убиваме по-късно. Сега ще причиним малко болка, но след това ще започне свободен и щастлив живот.
Какво друго съм научил в досегашния си живот, ако не да разпознавам лъжливостта на подобни обещания?
От мястото на събитието светът ще получава филтрирани едностранчиви новини. Иначе балканското приключение ще заприлича на онова, което то действително е - необмислена докрай погрешна стъпка, чийто преки и косвени последици са смъртта на стотици хиляди, икономическата разруха на една държава, бъдещи остри конфликти, дестабилизирането на държави и несигурността на границите.
Част от опустошенията не могат да бъдат обезщетени. Друга част могат. Кой ще плати възстановяването? Балканите, местните жители, към които светът постепенно ще загуби интерес.

Дьорд Конрад

От немски Ирина Илиева



* Краят
на бомбардировките
над Югославия




Текстът е четен
на 4 юли в "Хаус
дер културен"
в Берлин
на двудневната
конференция
за Косово
"Война в Европа"