Осъзнаване
на отговорността

...и завършва с Първа програма

9830010, 9830011, 9830012... Числа, с които националната телевизия пое смелостта да се обърне директно към своя зрител и да го попита какво все пак мисли за нейната програма. Обратната връзка, толкова важна за ориентацията на всяка институция, без съмнение ще свърши работа и на нея за по-доброто й вписване във визио предпочитанията. Защото - и това е всеизвестен факт - конкуренцията на частните кабели и ефири постави Канала и Ефира в доста неблагоприятната ситуация на догонвани и дори догонващи по-предно място в дистанционната йерархия на българския зрител. Съревнование, което заедно с ползата носи и своите твърде опасни неравности.
Но само в големите градове. В селата и мъничките градчета БНТ е единствената връзка с широкия свят и това я прави изключително необходима за тяхното житие-битие. След грижите за реколтата и добитъка "малкият човек" задължително сяда пред синия екран, за да разбере в крайна сметка какво се е случило по света и у нас. И когато информацията е тенденциозна и половинчата, а забавлението скучно и досадно, отговорността на телевизията за заслепяващото новинарско и удоволствено затъмнение е двойно по-голяма.
Тъкмо това удовлетворение или неудовлетворение ще достигне сега направо от извора до кабинетите на "Сан Стефано" 29. Далеч съм, разбира се, от мисълта, че на така обявените телефонни номера в несвяст ще се изсипе порой от зрителски обаждания. Същественото обаче според мен е, че Българската национална телевизия най-после е осъзнала своята отговорност спрямо разпръснатите по цялата страна паланки с брой жители около критичното число 500 и им предоставя правото на чуваем глас. Дали те ще го използват или не, си е техен проблем. Важното е, че е даден шанс тяхното мнение да бъде чуто и дай, Боже, взето под внимание. Защото там, където денят и светът свършват с Първа програма, никак не е без значение знанието, че съществува наличната възможност да й повлияеш и съответно промениш към по-добро.

Митко Новков