Нека съдим честно: Срещу опита да бъде сложен край на расистката мания на югославските военни главатари възражения няма. Вярно е, че Европа наистина сама значително допринесе за разпадането на Югославия. А и мотивът на САЩ не бе единствено защитата на човешките права. С бомбардировките над Югославия от сигурна височина НАТО уби и 2000 цивилни граждани, което смята за съвсем приемлива цена. Затова пък занапред диктаторите нека знаят, че не могат вече да изтезават и избиват гражданите си под закрилата на националния суверенитет.
Само че протекторатът в Косово има и една друга цел, освен да закриля албанците от сърбите, или обратното. Балканите трябва да бъдат умиротворени. ЕС и САЩ ще интегрират региона в световната икономика. Протекторатът в случая е продължение на политиката на Световната банка, на МВФ и на Организацията за световна търговия с други средства. Все едно дали одобряваме или отхвърляме тази идея - тя страда от една грешка, а именно, че не функционира. Косово и Германия (това е недостатъкът на всички исторически паралели) имат твърде малко общо помежду си. Архитектите на социологическия мегаексперимент "Косово" очевидно са забравили уроците за принципите на обществено функциониране. Противно на упорития предразсъдък, спояването на едно общество не се гради върху хармоничното съгласие между гражданите му, още по-малко се постига чрез задушаващо чуждо военно присъствие или чрез масивна помощ отвън. Същинската спойка на демокрацията са механизмите, които позволяват конфликтите да бъдат експонирани и доведени докрай. Но докато дадено общество се научи да върши това, минава време. То трябва да се научи как в условията на деликатно балансирана организация на принудата да формулира противоположните интереси, да ги изостря и накрая да води проблема до разрешение. Никакъв Бернар Кошнер не може да спести на дадено общество това усилие. Западът би могъл да подпомага тези процеси, ала едва ли ще събере необходимото за целта търпение - ако изобщо си е поставил тази цел.
На терена нещата изглеждат така: Кушнеровци, Хомбаховци и Сие на практика разполагат с монопола върху всички ресурси. Който днес иска в Косово да открие фирма, да лансира партия, да се докопа до кредит или да стартира някой по-сериозен проект, ще трябва да се отнесе до протекторите, които вземат решенията и разпределят парите. Съвсем съзнателно това бе уредено по този начин. Косово например няма централна банка, печатаща пари и разпределяща средства. Всеки кредит минава през МВФ или Световната банка. Затова, вместо да тръгнат по пътя на балансиране на противоположните си интереси в една усъвършенстваща се обществено-правна механика, албанците ще се умилкват около западните господа. Какъв ще е резултатът, човек може да разбере например от примера на Мавритания. Там една тънка прослойка, извисила се високо над почти нежизнеспособния обществен организъм и изцяло поддържана от международна помощ, се боричка за дивидентите от влиянието си върху световни институции, като МВФ и Световната банка.
Така че нека Западът не се чуди, когато албанците скоро възприемат неговата освободителна армия като окупационна сила и започнат да й се съпротивяват. Какво тогава има да става в новия протекторат, отсега може да се види по продължаващата етническа чистка с обратен знак и по претенциите за власт на партизаните от АОК.
Оливер Фарни



в. "Ди Велтвохе",
Швейцария