Нужна ни е ВАК,
но не досегашната

(С нова философия
към Закона за научните степени и звания)
Висшата атестационна комисия, създадена в условията на тоталитарната държава, носи всички недостатъци и слабости на своето време. Внесените в НС 5 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за научните степени и звания, както и проекта за нов закон, изготвен от МОН, предлагат различни варианти за промени в нейната структура и функция. Съзнавайки голямото значение на ВАК за атестиране на учените и развитието на науката, искам да споделя някои принципни предложения за нейното коренно преустройство.
Първият спорен въпрос в научната общественост е да има или да няма ВАК? Мнозина предлагат присъждането на научни степени и звания да става само в научните съвети на висшите учебни заведения и научноизследователските институти, както се практикува в някои европейски страни. Макар и примамлива, тази алтернатива в нашите условия на реализация на научния труд крие повече опасности, отколкото предимства и неминуемо ще понижи критериите за атестиране, водещи до инфлация на научни степени и звания. Опитът на Румъния убедително показа това, поради което бяха принудени да се върнат към старата си система. Подобна опасност крие и проектозаконът на МОН с въвеждане на едностепенна система за атестиране чрез използване на т.нар. експертни съвети. Вместо нея предлагам двуинстанционна система, описана по-долу, при запазване на тристепенна структура на ВАК - Специализирани научни съвети (СНС), Временни специализирани научни комисии (ВСНК) на мястото на досегашните научни комисии и Президиум. Дали ще имаме Национална атестационна агенция вместо ВАК и ще променим наименованията на нейните структури, според законопроекта на МОН, това не е толкова съществено. Важното е, че те трябва да бъдат основно реорганизирани и изпълнени с ново съдържание на базата на една нова философия, основана на принципите на деполитизация, изборност, мандатност и ротация.
В миналите десетилетия, осъществявайки класово-партийния подход, в работата си ВАК допускаше в някои случаи груби извращения. За съжаление на партийна основа в една или друга степен извращения се допускаха и след 10.ХI.1989 г. Всяко правителство, изхождайки от свои политически виждания, назначаваше и ръководеше дейността на ВАК, което безспорно вреди на обективното атестиране на учените. Крайно време е ВАК да бъде деполитизирана. За тази цел предлагам тя да се изгради и да функционира не като орган на Министерския съвет, както е досега, а като орган на Президентството на Републиката, като влизащите в състава й учени трябва да замразят партийното си членство, ако имат такова, докато трае мандатът им.
Предлагам ВАК да бъде изборен, а не назначаем орган. Нейното ръководство, а така също председателите на ВСНК и членовете на президиума да се избират от един разширен Ректорски съвет на МОН, в който да вземат участие и ръководители на институти и лаборатории на БАН и други ведомства. Избраните учени да се назначават с указ на президента на Републиката, съгласно принципа на мандатността за определен срок. За по-голяма стабилност на институцията той трябва да е по-продължителен от този на едно правителство - примерно 6-7 години.
Считам, че между председателя и заместник-председателите на ВАК трябва да се осъществява ротация в ръководството й, която освен обективност и безпристрастност ще осигури и равнопоставеност на представените в нея основни клонове науки.
Съществени промени трябва да настъпят и във втория ешелон структурни звена на ВАК - в досегашните научни комисии. Основната им слабост е недостатъчната им компетентност поради това, че те са съставени от 11-12 различни по профил специалисти, от които обикновено само един е по профила на конкурса. Очевидно е, че това се отразява върху обективността на решението. Ако този единствен специалист е преднамерен, конкурсът може незаслужено да завърши с провал. Предлагам, като начин за решаване компетентно и безпристрастно научните конкурси, създаване на хомогенни по своя състав временни специализирани научни комисии (ВСНК), съставени от специалисти, съответстващи на научния профил на провежданите конкурси. Те ще се назначават от ръководството на ВАК и ще се оглавяват от негови изтъкнати учени, профилирани в дадена научна област. За тази цел би трябвало да се създаде компютърна информационна банка за научната продукция и специализации на всички хабилитирани учен в страната, която периодически ще се допълва и обогатява. Тя ще е в помощ при съставянето на различните ВСНК, в зависимост от научния профил на провежданите конкурси.
Предлагам двуинстанционното решаване на научните конкурси, като всеки трябва да започне в СНС и да приключи в съответната ВСНК. Президиумът на ВАК поради хетерогенния си състав трябва да се освободи от досега съществуващото негово право да решава по същество положително или отрицателно даден конкурс. Той трябва само да утвърди или не решението на ВСНК, след като проконтролира дали са спазени всички нормативни изисквания по произвеждането на конкурса. С това не се изчерпва цялата дейност на президиума, тъй като той контролира и координира цялостната дейност на всички органи на ВАК и упражнява методично ръководство върху тях.
В третото звено - СНС на ВАК, също са нужни промени. В досегашната практика малък кръг от хора на ВУЗ и институтите имаха достъп до тяхното формиране, при което нерядко се допускаха безпринципни комбинации и спекулации. С оглед осъществяване на принципа на изборност предлагам те да се избират от мандатните общи изборни събрания на ВУЗ и институтите на БАН едновременно с избирането на техните ръководства.
Надявам се, че изложените по-горе принципни предложения, заедно с тези от ВУЗ, ще помогнат да се създаде в рамките на Закона за научните степени и звания една съвременна, небюрократична, обективна и деполитизирана система за атестиране на научните кадри, съдействаща максимално за развитието на науката.

Проф. Виден Георгиев