И Нобелов лауреат да бях,
пак щяха да се опитат да ме орезилят

Уважаема редакция,
В статията ми "За БАН и за българската наука", която в."Култура" помести в броя от 25 юни 1999 г., представих тежкото финансово, организационно и научно състояние, в което се намира БАН, и анализирах наболели проблеми на бьлгарската наука. Естествено е, че доста неща от статията не се харесаха в някои среди на БАН. И статията получи отговор (в."Култура" от 30 юли 1999 г.).
Само че този отговор не третира нито един от повдигнатите финансови, организационни и научни проблеми! Отговорът третира само моята биография. Който сравни двете статии, ще открие една прекрасна илюстрация на стария байганьовски похват: "Вместо да обориш твърденията, опитай се да дискредитираш автора".
Освен това отговорът съдържа много лъжи, премълчавания и преиначавания. Трябва ли сега да ги опровергавам? Трябва ли да доказвам, че в САЩ са ми дали званието гостуващ професор? Трябва ли да пояснявам, че авторите на "отговора" съзнателно пропускат да кажат, че през 1988 г. съм защитил втора дисертация и съм получил най-високата българска научна степен - доктор на науките? Степен, която половината от българските професори не притежават! Трябва ли да доказвам, че мои публикации имат висок индекс на цитиране?
Дори и авторите на "отговора" не отричат, че съм бил 30 години на научна длъжност в БАН и че съм работил в реномирани научни институции в Западна Германия и САЩ. Защо тогава не ми позволяват да имам мнение по сьстоянието на БАН и българската наука и не ми отговарят по същество?
И Нобелов лауреат да бях, пак щяха да се опитат да ме орезилят, защото някои истини им бодат очите!
Лазарин Лазаров