Нестандартно, провокативно,
цялостно

Излезе първият "личен" компактдиск на Калина Кръстева - една виолончелистка, която вече изгради началото на своята забележителна кариера. В този смисъл изданието идва съвсем логично, като естествено допълнение на визитната картичка на талантливата изпълнителка - великолепен документ за един съществен, градивен етап в интерпретаторското й развитие.
Този компактдиск е интересен най-напред поради факта на своята поява в този момент. Много, ама много рядко се случват регистрациите на интересни, на внушаващи млади изпълнители, които избягват коварната привлекателност на сензационното в своите отношения с музиката; за България никак не е чудно, че тъкмо "Гега Ню" прояви гъвкавостта и разбирането в предпочитанията си към Калина Кръстева. Нестандартният ход, макар и рисков, носи понякога неподозирани дивиденти. Още повече, че като изключим най-гръмки конкурсни имена, подобни явления и по света са рядкост.
Следя Калина Кръстева почти от начлото на нейните концертни изяви. Тя заяви силната своя личност и емоционално обагрената трезвост на мисълта си още когато не показваше, че знае как ще продължи с виолончелото. В това чудесно за живота й десетилетие, което вече изтича, времето като че ли е работило за нея или най-малкото с нея - точно толкова мощно и плодотворно, колкото се полага на щастливите да не го пропиляват. И ето сега тя ми предоставя възможността да чуя два съвсем различни възгледа за романтичното, така диференцирани, както изисква дистанцията между средата на миналия и началото на нашия век, определяща перипетиите на романтичния модел през годините... За тях Калина Кръстева си е дала сметка, а на мен пък това ми дава основание да ценя извънредно много изданието и да го препоръчам на всеки меломан. Така както съм убедена, че не всеки ще го приеме безрезервно.
Тъкмо в този пункт се крие очарованието и силата на музикалния интерпретатор Калина Кръстева. В концерта на Шуман тя търси сдържаност и емоционална приглушеност. Може би традицията в изпълнението на творбата я е принудило да търси излизане от капана на т. нар. романтично-полетно фразиране. Естествено тук идва рискът по-аргументираният, по-обективният, дори емоционално дистанциран възглед да понесе упрек в посока на стилистичните стандарти. Резултатът е много интересен и би бил недискутируем, ако младата изпълнителка имаше по-импулсиращ и отзивчив партньор в лицето на диригента Борис Хинчев. Именно различията във възгледите оставят слушателя да размишлява след концерта. Което пък е много приятна провокация.
Обратен е ефектът на въздействие в Елгар-концерт, където Калина Кръстева очевидно е решила да изнесе изповедния и много поетичен "слог" на композитора съвсем открито. Тя разказва тази музика с абсолютното съзнание, че, макар и рано, е създадена в нашия век. Посланието й е близко, много силно въздейства носталгичният акцент, а метаморфозите на звука в неговото отсеняване са забележителни. Такова е и фразирането - насочено и цялостно, с някакъв тип "подмолност" в градацията, която държи в напрежение и сгъстява усещането за изстраданост. Силен партньор в записа е и диригентът Милен Начев, който води радиооркестъра, като уверено "разпределя" динамиката на диалога във времето. Една интерпретация, която блести с личностен възглед и с мащаба на внушението!
Записът в общи линии е добре балансиран; в началото на втората част на Елгар се чува разлика в атмосферата и нивото на реверберация.

Екатерина Дочева


















Вградени
ноти

Калина Кръстева,
Роберт Шуман,
Едуард Елгар -
Концерти за виолончело,
Гега ню