Една година по-късно

Предложеният подбор от текстове представя част от проблематиката, разгледана през публикувани статии, студии и изнесени лекции в Летния институт по визуални и културологични изследвания в Университета на Рочестър, щат Ню Йорк, САЩ (юли 1998 г.). Институтът беше първият в тази форма от замислена поредица по новата програма за подпомагане на изследователи в областта на визуалните изкуства от Фондацията Пол Гети. Той включваше 27 участници, две трети от които от Централна и Източна Европа, и една трета от англоезични страни (Канада, Австралия, Нова Зеландия, САЩ).1
Да представим изчерпателно, дори само да изредим основните теми и автори, обсъждани на семинара, е твърде дълго за страниците на вестника. Най-общо проблемите могат да се сведат до не/възможностите за определяне на изкуството, на произведението и за тяхната история и интерпретация след постмодернизма. Хуманитарните дисциплини загубват очертания и с разколебаването на самия предмет на изследване "преливат" в различно акцентирани културологични изследвания. "Съмнението относно традиционните предпоставки, върху които произвеждащите знание дейности на хуманитарните дисциплини са били някога основани, предостави оправдание за въвеждането на разнообразие от политически вдъхновени форми на интерпретация, като изследвания на пола (gender studies), етнически изследвания, културни изследвания и постколониализъм." (Кийт Мокси, лекция "Историята на изкуството след смъртта на "Смъртта на предмета") Вместо идеалът за обективност и гласът "от никъде", новото писане върху историята на изкуството предлага открит достъп до разнообразните методологически процедури и политически цели на пишещите. Темата за идентичността или за възможните променящи се идентичности2 получава особено важно значение.
Подбраните тук текстове са от водещи фигури на семинара. Но дори в ограничения по този начин кръг от автори липсват важни имена, като това на Кийт Мокси (един от четиримата главни организатори на Института, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк), Стивън Мелвил (професор в Департамента по изкуства в Държавния университет на Охайо, Columbus), Стивън Бан (професор в Rutherford College, University of Kent, Англия), Кажа Силверман (професор в Департамента по реторика в Университета на Калифорния, Бъркли).
По време на Института текстовете бяха обсъждани в тематични блокове, разпределени по седмици:
Историография и постструктурализъм (първите две седмици) - тук предлагаме със съкращения глава от книгата на Майкъл Ан Холи "Гледайки миналото" (Past Looking, 1996);
Културологични изследвания и социология на изкуството (третата седмица) - статията на Джанет Улф, посветена на тази тема, ще бъде публикувана в някой следващ брой на вестника;
Феминистка теория и "обратни" (queer) изследвания - от този тематичен кръг е статията на Дъглас Кримп, както и лекцията на Норман Брайсън, част от която публикуваме;
Постколониална критика, етнически изследвания, визуална култура (последната седмица) - за съжаление предвиденият текст от Ани Кумбс надхвърли значително възможния за вестника обем.
Трима от предложените автори - Майкъл Ан Холи, Джанет Улф и Дъглас Кримп - преподават в Университета в Рочестър. Норман Брайсън е един от създателите на програмата по Визуални и културологични изследвания в Университета на Рочестър - първата подобна, появила се в средата на 1980-те години.
Майкъл Ан Холи е също от основателите на програмата по Визуални и културологични изследвания и в момента я ръководи. Тази програма повече от десет години съществува наред с Департамента по История на изкуството и обучението в нея се счита за особено престижно. Майкъл Холи е автор на "Панофски и основите на историята на изкуството" ("Panofsky and the Foundations of Art History", 1984). Съ-съставител е, заедно с Кийт Мокси и Норман Брайсън, на "Визуална теория: живопис и интерпретация" ("Visual Theory: Painting and Interpretation", 1990, 1992) и "Визуална култура: образи и интерпретации" ("Visual Culture: Images and Interpretations", 1994).
Джанет Улф идва от областта на социологията. Публикува "Естетика и социологията на изкуството" ("Aesthetics and the Sociology of Art", 1983, 1993), "Социалното производство на изкуството" ("The Social Production of Art", 1984, 1993).
Дъглас Кримп започва кариерата си като художествен критик. Бил е редактор в списание "October". През 1980-те години развива дейност като СПИН активист. Публикува книгата "Върху развалините на музея" ("On the Museum's Ruins", 1993) с есета за съвременно изкуство.
Норман Брайсън преподава история на изкуството в Университета Харвард. Започва изследователската си кариера в полето на литературознанието и интерпретацията и на семиотиката. Интересите му преминават към изобразителното изкуство като система от културни знаци, и по-широко към визуалните системи от знаци. Публикува книгите "Дума и образ" ("Word and Image", 1981), "Визия и живопис: Логиката на погледа" ("Vision and Painting: The Logic of the Gaze", 1983), "Calligram: Есета по нова история на изкуството от Франция" ("Calligram: Essays in New Art History from France", 1988).
С предложените преводи на български език бихме желали да включим в разговора у нас актуални автори, текстове, възгледи от англоезичната литература върху изкуство и визуалност. Специална благодарност дължим на преводачката Албена Витанова, която пое риска да работи над трудните текстове.
Тъй като визуалното е в центъра на интереса, образът върху лятната фланелка (summery T-shirt) - колективно творение на участниците в Летния институт '98 - е публикувано на с. 12 като "резюме" на наситените занимания.
Една година по-късно, пак през юли, започна второто издание на Летния институт в Рочестър. Ръководители на Института за 1999 година са Майкъл Холи и Кийт Мокси. Наименованието му този път е "Summer Institute in Art History and Visual Studies" (Летен институт по история на изкуството и визуални изследвания). Историята на изкуството упорито отстоява позиции, дебатите продължават...

Ирина Генова



1. GETTY SUMMER INSTITUTE IN VISUAL AND CULTURAL STUDIES, University of Rochester, NY, USA 1998. Участници от България: Клео Протохристова, Красимира Даскалова, Ангел Ангелов, Ирина Генова.


2. Вж. статията на Ангел Ангелов "(Non) Identity Ethics" в Литературен вестник, бр. 4, 1999 г., с. 10-11.