Опасностите пред
обединена Европа

- В Европа все по-малко се работи. Обемът на работата все по-бързо се свива. Но има идеологически и политически съпротиви, които навсякъде пречат това намаляване на наемния труд да се трансформира в нарастване на свободата и на възможностите за самостоятелна дейност. Най-вече английските и американските, но също немските и италианските проучвания показват, че платеният труд продължава да бъде важен за голямото мнозинство от населението, но че то вътрешно се отдръпва от него, че нито може, нито иска да открива в него смисъла на живота си.
Този културен поврат систематично се премълчава в публичния политически дискурс. Сегашното всемогъщество на капитала се основава на това, че всички водят борба, за да се докопат до някое от ставащите все по-малко работни места и да го задържат. Публичният дискурс не допуска друга перспектива, освен изострянето на тази конкурентна борба.
- Като си помисли човек, че в Европа има 20 милиона безработни и 50 милиона бедни, и като си дадем сметка, че на това всъщност не се оказва никаква съпротива, стигаме до въпроса: Как това, което вие наричате освобожденски потенциал, може да се трансформира в политическа промяна?
- Първо трябва да разберем, че бъдещето не е в осигуреното работно място при пълен работен ден, нито пък в предсказаната от Кейнс преди повече от 60 години 15-часова работна седмица; то е във взаимоотношението между все по-кратките периоди на платен труд и все по-дългите периоди на свободна самостоятелна дейност. Т. е. че общественият престиж и признание трябва да бъдат пренасочени от наемния труд към самостоятелните дейности.
Това между другото категорично се твърди от "младите предприемачи" - Centre des Jeunes Dirigeants във Франция, а и от мениджърите на водещи производства, които казват: Първо, не се нуждаем от хора на пълен работен ден, и второ - трябва да осигурим на хората платена отпуска, през която те да се образоват, и да направим така, че да използват тази отпуска, за да изучават история на изкуството или философия, или пък да пишат научна фантастика. С други думи, човешкият капитал, т. е. богатството на идеи, креативността, способността за учене са по-важни от веществения капитал в процеса на реализирането на печалбата. Но за да се произвежда човешки капитал, образованието трябва да се превърне в основна ценност, която да е независима от практическото си оползотворяване и чието придобиване да се стимулира безусловно. Повтарям: безусловно!
- Германският капитал например още не е готов за такова нещо.
- Прогресивните компании осигуряват безусловен, задължителен образователен отпуск, защото само по този начин могат да се развиват способността за учене и творческата фантазия. Непосредственият труд, както го наричаше Маркс, е само една все по-намаляваща частица от време, необходимо за производството и възпроизводството на работната сила. На тази основа изискването за задължителен основен доход придобива легитимност. Намаляването на работното време не бива вече да се разглежда като резултат от по-високата производителност; то е и предпоставка за тази производителност.
- Значи елементите са три. Единият е "съкращаване на работното време" - проект, по който вие водите дискусии от десетилетия. Вторият е "задължителен основен доход" и третият, "използването на всички възможности за трупане на знания и образование". За да се постигне това, съвсем очевидно е, че е необходимо значително да се променят структурите на нашия икономически ред. Може наистина да се тръгне оттам, че е налице достатъчно обществено богатство, за да се финансира вашият проект. То обаче е разпределено по такъв начин, че това не би било възможно. Значи би трябвало да се въведе съвсем друга система за данъчно облагане и разпределение, за да може подобна концепция изобщо да бъде финансирана. Днес няма нито една социалдемократическа партия - нито в Англия, нито във Франция, нито в Германия, нито където и да било другаде, която да говори за такава концепция.
- Това е техен недостатък. И ще бъде дотогава, докато правителствата от Европейската общност разиграват помежду си данъчен дъмпинг и се прекланят пред изискванията на глобализирания финансов капитал. Не е необходимо веднага, на минутата да се въведе приличен задължителен основен доход. Най-важното е да се предприемат стъпки в тази посока и да им се придаде политическа динамика. Подобни стъпки и предложения вече има, макар че рядко са премислени докрай бъдещите им развития. Например в Холандия и Дания съществува право на по-дълго прекъсване на работата, по време на което в Дания човек получава 72% от последната си заплата. В Холандия хората на ръководни длъжности могат, ако искат, да работят на непълен работен ден, без това да е в ущърб на авторитета или кариерата им.
Естествено паузите в професионалната заетост не бива да бъдат периоди на бездействие, а време, което всеки може да използва за културни, лични и обществени смислени дейности, чиято значимост не може да се измерва с икономически и монетарни средства.
- Наистина ли трябва да се върнем към разменното стопанство, както казвате в едно интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"?
- Ясно е, че освобождаването на време ще доведе до взаимоотношения, които отчасти ще заменят паричните и стоковите отношения. Позовавам се най-вече на следните примери: първо, на кооперативните кръгове, на които дигиталните мрежи дават огромен потенциал. Един малък град във Франция - Партене, вече си спечели международен авторитет, защото си осигури достъп до свръхмодерни мрежови възли и до Интернет. Maison de la citoyennete active прави възможно както самостоятелното обучение и допълнителната квалификация, така и обмена на знания и услуги, постоянното участие във вземането на публични решения, изразяването на нови потребности и компетенции.
Второ, обществените учреждения могат да бъдат екипирани по такъв начин, че да развиват всякакви възможни форми на самостоятелна дейност, самостоятелно снабдяване с хранителни продукти и взаимопомощ. Точно това показа един австро-американец Фритьоф Бергман, станал известен в Германия от статията на Ерика Мартенс в "Ди цайт". Той преподава философия в Мичиганския университет и от години работи с безработните от автомобилната индустрия в Детройт, като им предлага идеи за самостоятелна дейност. Днес той е практическо доказателство за това, че хай-тек-инструментите предоставят на всички хора възможността да задоволяват 70-80% от потребностите си с два дни ежеседмичен труд. Два дни в седмицата са достатъчни, за да изкарат необходимите им пари, а през останалото време да се занимават с общественополезна или артистична дейност, или да го използват според предпочитанията си. Неговите хора например строят 18-20-етажни жилищни сгради, в които ще живеят самите те.
- Ние преминаваме от индустриалното към информационното общество. Значи вероятно ще претърпим такова развитие, което по още по-радикален начин ще ликвидира това, което днес наричаме професия. Вие как оценявате информационното общество?
- Когато информацията е използвана за извличане на максимална печалба, както става днес, тогава отиваме към 20-процентното общество, чиято поява визират Мартин и Шуман в "Клопката на глобализацията", а и Рифкин в последната си книга: 80 процента от произведеното от обществото богатство се конфискуват от по-малко от 20 процента от работоспособното население, от knowledge elite...
- ...знаещия елит?
- Да. Той олицетворява т. нар. човешки капитал, чиито собственици се пласират на пазара колкото може по-скъпо. Това е диаметралната противоположност на онова, което всъщност трябва да бъде, а именно: парите вече да не са основното средство за придобиване на обществен престиж и самочувствие. Културната промяна вече е в ход, но не и необходимото за нея политическо посредничество.
- Засега ние като че ли повече или по-малко устремно вървим към американския капитализъм, към неолиберализма. Виждате ли някакъв шанс в това, което Мишел Албертен е нарекъл "рейнски капитализъм" - т.е. алтернатива на неолиберализма?
- В средносрочен план да. В по-далечна перспектива възниква въпросът дали изобщо, за добро или за зло, няма да излезем от капитализма. Намираме се във фаза, когато човешкият капитал, върху който, както е известно, не може да се установява собственост, става по-важен от веществения капитал; когато предприятията имат нужда от все по-малко работа, отделят все по-малка сума за заплати, плащат все по-малко или никакви данъци за баснословни печалби. Следователно възпроизводството на обществото все по-трудно ще се финансира, произведеното богатство все по-трудно ще се продава, бедността и неравенството рязко ще се увеличат. Без първично разпределение на един основен доход - категорично подчертавам - първично разпределение, а не преразпределение, плюс самостоятелна дейност, в края на краищата едва ли някой ще може да купи нещо; и тогава държавата, обществото и икономиката ще тръгнат към сгромолясване. В началото на 30-те и 60-те години се писа много по този въпрос, в Съединените щати също. По принцип Европейският съюз сигурно би могъл да противопостави на англосаксонския капитализъм друг световен модел, стига да иска да преформулира и допълни договорите от Маастрихт и Амстердам.
- Значи валутният съюз е първата крачка към един укрепващ Европейски съюз. Това не е ли шанс за защита спрямо американския неолиберализъм?
- Именно. Това поставя обаче някои изисквания: въвеждането на Tobin Tax - т.е. на общовалиден европейски данък върху спекулативните валутни трансакции; единна икономическа и финансова политика; екологична данъчна реформа и залегнали във всички международни споразумения социално-екологични минимални стандарти; регионални споразумения, които да стимулират "егоцентрично" развитие на южните търговски партньори и т.н. Всичко това на свой ред предполага да бъде демократизиран процесът за намиране на решения в Съвета на министрите на ЕС, а не да се изключва обществеността и те да се съчиняват от 12 000 бюрократи, съветвани от 5000 индустриални лобисти.
- Това значи, че Европа вече няма да е един технократски проект, за какъвто се смята днес, а ще бъде нещо като противовес на американския модел. Така тя би придобила съвсем друго значение в бъдеще.
- Да, и освен това би оказвала обратно действие върху американския модел. Защото в крайна сметка не всички американци са във възторг от него.
- Ами ако това не започне да функционира? Договорът от Амстердам не е гаранция за дееспособността на Европейски съюз. И най-вече в периоди, когато той още се разширява. Намеквате за опасността Германия да стане един вид референтна сила или хегемон в Източна и Средна Европа. Страхувате ли се от една Средна Европа, доминирана от Германия?
- Страхувам се от нещо по-лошо. Страхувам се, че разширяването на ЕС на Изток ще бъде използвано, за да се отложи демократизацията за неопределено бъдеще; че току-що споменатите минимални стандарти и реформи няма да бъдат приети; че няма да бъде изработена никаква единна политика в областта на развитието, заетостта и външните работи; т.е. че ЕС няма да е нищо друго, освен съюз на единната валута, чиято единствена политика ще е паричната политика, диктувана му еднолично от една суверенна Централна банка, изцяло предана на неолибералното учение за пазара. Тогава ЕС би станал точно това, което англичани и американци винаги са искали: зона за свободна търговия, която се разтваря в нерегулирания световен пазар и под ръководството на Германия се присъединява към световното господство на американската империя. Обаче една Европа, подкастрена до зона за свободна търговия, за кратко време отново ще се разедини. От разпадналия се ЕС ще остане разширената на Изток зона на германската марка, един вид немско NAFTA с много висока безработица.
Никое демократично правителство няма да е в състояние да овладее социалното напрежение, което би предизвикала политиката на дерегулация в повечето основни европейски държави. Всички политически сили, които се застъпиха за ЕС и еврото, биха били напълно дискредитирани в тези държави. Тогава ултранационалистическите и реакционните течения ще получат мощен тласък. И не само с Европа, най-вероятно и с демокрацията ще е свършено.

Разговаря Петер Глоц

Сп. Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, брой 11/1997 г.

От немски
Ина Николова-Михайлова



Разговор с
Андре Горц