Късен лай по мъртъв лъв

Природата е шоу, телевизията - гаф.
Новото журналистическо правило

Ако не съществуваше гафът със затъмнението , телевизията трябваше да го измисли. И не за друго, а защото "след края на света" вестниците просто щяха да преливат от скука, а зрителят - от досада. Тъмният екран дойде дюшеш на въодушевяващото се от лоши новини пишещо братство и то с всеотдайна готовност се нахвърли върху "крадците", отнели ни слънчевата корона. Техническият пропуск бе гостоприемно употребен и от новото тв ръководство - какъв по-добър случай да натикаш подчинените си в миша дупка, да полееш със студена вода "манията им за величие" и безапелационно да оправдаеш управленските си решения. Толкова много хора се възползваха от колизията - дори Хачо Бояджиев подсети за себе си, че като в абсурдна пиеса започваш да си мислиш: а дали пък предаването не бе изрежисирано нарочно в тая скандална посока, та да разбуни духовете и да отвлече вниманието от много по-скандални неща. Като все по-ескалиращите централизация, етатизация и пауперизация например.
Всъщност това, което се случи, е отмъщение. Природата си върна на човека чрез техниката за непочтителното и инфантилното й интерпретиране като шоу, не като величие. Виждането на "слънчевото затъмнение в пълния му блясък" не се състоя не заради човешката грешка, а заради човешката суета, превърнала природния феномен в евтино (а на места и скъпо) зрелище. След апокалиптичните внушения дойде и апокалиптичната визия, за да ни по(дс)каже, че нито сме всесилни, нито съвършени.
Не си взехме поука. Ала всекидневниците най-много: разсърдиха се и заменторстваха с олимпийска непогрешимост, сякаш предизвиканата от тях масова истерия няма нищо общо със случилото се. Веднага наизмъкнаха ятаганите и подхванаха телевизията на джихад, незабелязвайки, прочее, че вадят нож на умряло куче. Защото Българската национална телевизия от доста време вече е мъртва, не обаче технически, а политически. Тя оттърси от себе си отговорността да обслужва и обгрижва полиса, послушно трансформирайки се в поданица на държавата. Може ли например някой да си спомни колко са документалните филми за българското битие след "победилата реформа"? И въобще има ли такива? Спорадичните появи на Николай Волев в "Тема", "Големият парламент" на "Панорама" и "Частен случай" съвсем не могат да запълнят режещата липса. Без съмнение, ние знаем повече за африканската и амазонската джунгла, отколкото за забравените и от Бога, и от хората затънтени краища на родината.
Но, за жалост, тъкмо спрямо този най-важен проблем на националната телевизия вестниците реагират с кокоша слепота. Те провиждат у нея преди всичко гаф и почти никога назначение; затова и със закъсняла неистовост лаят по мъртвия лъв, удобно наложили предпазни филтри, скриващи същинската причина за скоропостижната му смърт.

Митко Новков