Композиторът Божидар Спасов е роден на 6 август 1949 година в София. Завършил е московската консерватория “П. И. Чайковски”. Ученик е на Николай Сиделников, Юрий Холопов и Едисон Денисов. От 1981 година работи в Института по музикознание при БАН. Заедно със съпругата си - музиковедката Мария Костакиева (сътрудник на в. “Култура”) се установява в Германия през 1991. Дотогава той бе създал свой подчертано индивидуален звуков свят, бе се изявил като тънък изследовател на на най-авангардната музика от Западна Европа. Близък приятел на Шнитке и Холопов, с определено дисидентски позиции, той бе обичан от студентите, посещаващи неговия спецкурс по музика на ХХ век. Не по-малко продуктивен е Божидар Спасов и след установяването си в Германия. В периода 1991-1998 е написал 23 камерни и симфонични творби, осъществил е три проета с електронна музика, реализирал е три компактдиска. Публикувал е студии в авторитетни немски издания. Творбите му са изпълнявани на международни фестивали в София, Краков, Есен, Карлсруе, Дармщат, лауреат е на конкурси в Рим и Фрайбург.

К


Звукови притчи

За пиесата "Отлетела преперуга"

В прокълнатия, прекрасен варварски Север са родени деветте изворни или водни нимфи, които по-късно, вече като Музи, приемат различни поетични имена: наричани са Пиериди, защото са дъщери на македонеца Пиерос, или Ематиди, според старото име на Тесалия.
Дълга е тяхната история на превъплъщение - от име към име, от област към област, от легенда към легенда, от Дионисий към Аполон. По-късните музи от южния Хеликон изместват Пиеридите, които изпадат в забвение. Поради очертаващите се индивидуални различия новите музи се отдалечават от стихийната хореографска необузданост на своите диви сестри от Севера и вече не са в състояние да представят мита като единство. Стига се до разпра и дъщерите на Пиерос извикват музите на състезание. Страстните, бесни танцьорки предварително са загубили битката срещу "истинските", класически музи. За съжаление само нещичко от това състезание можем да научим от стария измамник Овидий. В своите "Метаморфози" той представя версията си, според която Пиеридите губят битката поради неблагозвучните си гласове, суета и склонност към караница. Според Овидий те са наказани от боговете и превърнати в свраки. В тази метаморфоза прозира непозната мъст. Може би Пиеридите губят състезанието поради безбожието на песните и танците си или поради прекалено своенравното си поведение. Всяка от тях запазва по време на танца собствената си жестикулация: една странност, която е възприета от съдиите като суетна разпра.
... И като следствие поетите, послушни слуги на новите могъщи богове, пишат лъжливи легенди и метаморфози.
Всъщност истината е много различна и тя ми бе разказана от една самодива в Пирин. След загубената битка Пиеридите окончателно се връщат към своите извори. Поради магическия си произход те имат свойството да се превъплъщават безкрайно в планинските потоци, в блуждаещите огньове, във вятъра и тревата. Но ако някъде това превъплъщение може да бъде истински усетено, то е в неукротимата страст към танца, с която те заразяват тамошното население. Самодивата ми повери и деветте ритмически числа на Пиеридите. И както можеше да се очаква, простите 1, 2, 3, 4 Пиеридите предоставят на по-младите си сестри, които предават на Европа телесната си леност. А за себе си Пиеридите запазват числата от 5 до 13 и понякога нашепват тези ритми на овчарите с техните кавали от Рила, Пирин и Родопите, или ги удрят по кожата на тъпаните им.
"Отлетела преперуга" (основана на числото и ритъма 6) принадлежи към цикъл от 9 произведения, които се опитват да пренесат част от естествената природна среда в концертната зала. Текстът е взет от сборника на Братя Миладинови, които от своя страна са били във връзка с Пиеридите. Етнографската семантика на народната песен от Струга (своего рода молебен за дъжд) няма пряко значение за композицията. Пеперудата (в диалекта като "преперуга") естествено е една от метаморфозите на Пиеридите. Ето фрагмента, върху който е написана пиесата.
Отлетела преперуга, ож люле ож
да заросит ситна роса
и по поле и по море,
да се родит са берикет
са берикет вино, жито
да се родит.
"Отлетела преперуга" е посветена на Кристина Ашер, Ирмела Бослер и Бернхард Кастнер. След първото изпълнение в Лайпциг през 1997 триото Ашер-Бослер-Кастнер започна да се нарича "Пиерос-Трио".


За Глаголически концерт за мецосопран, 13 струнни и чембало

Нарекох частите на това произведение така:
1) Молитва против немота
2) Заклинание против бяс
3) Инструментална интермедия
4) Заклинание против треска
5) Молитва против глухота
6) Инструментална интермедия
7) Молитва против слепота
През 1984 Емил Табаков ми поръча да напиша произведение за жена му Буряна и "Софийски солисти". Това беше година след разгрома на "Солидарност". Имаше надежди за промяна, но те се оказаха лъжливи. Само в миналото можех да търся някаква опора и тогава, ровейки се из старите текстове, ми попадна Синайският требник, който в оригинала е написан на глаголица. Взех текстовете, вече написани на кирилица, и те така ме увлякоха, че реших да напиша произведение, в което идиоматиката на църковната музика да се изрази чрез синтаксиса, тоналните структури, специфичните ладове, които отдавна използвах. Тези текстове са толкова силни, че бях убеден: пишейки музика върху тях, аз изразявах не само вярата си, но и чрез използването им исках да накарам слушателя, независимо от музикалния език, да направи паралел със слепотата, глухотата и заразата в тогавашната българска действителност. Не мога да кажа дали "Глаголическият концерт", когато беше изпълнен през 1986, е бил възприет и от тази му страна. Но е хубаво, че днес мога открито да пиша за това.


За пиесата "Помен"

За кратко време преминаха в отвъдното двама композитори, които до голяма степен определиха облика на руската, а и влияеха отчасти на западноевропейската музика - Едисон Денисов и Алфред Шнитке. Едисон Денисов бе мой учител, а Шнитке, въпреки редките срещи, го чуствах нещо като духовен наставник през 70-те - 80-те години.
С Шнитке говорехме за духа и числото, за хаоса и порядъка, за активността и съзерцанието. Той бе изтъкан от тези привидни противоречия. Интересуваше се от Кабала и теория на групите, от дявола и неговите прояви, числото 13 бе за него не само едно просто число, ти бе и основа на серия от 13 звука !!?
Страдалчески е пътят, който му бе отреден през последното десетилетие. Какво несъответствие между всеобщо признание и почти пълно игнориране, трескава духовна дейност и невъзможност за контакт с околните! С тези мисли и без да подчертавам факта, че Шнитке не е вече между живите, написах "Моменто 13" или "Помен". 13 като "любимото" число на Шнитке, като ритъм (13/16) пропорции в пиесата и времетраене (13 минути). Тази пиеса може да съществува, подобно на "Ин мемориам" от самия Шнитке, в различни реализации. За Росен Идеалов и Георгита Бояджиева приготвих версия за кларинет и виолончело.

Божидар Спасов