Необходима ни е стратегия
за духовно оцеляване
Тържественият марш на човечеството към третото хилядолетие се съпътства от една от най-тежките кризи на хуманизма. Тя в глобален аспект се проявава с поразяваща по своята мащабност духовна деструкция. Една от нейните съставки е стопяването в човека на онези ценни добродетели, които го поставиха на най-горното стъпало на стълбата на живата природа. В това отношение особено видими са липсата на обич и милосърдие между хората, замяната им с все повече ненавист и омраза, избледняването на обичта на човека към природата. Насилието между хората, в обществото, между държавите е върхов момент на тази криза. Никога до сега то не е заемало такова обширно пространство. Формите му днес са усъвършенствани и разнообразни. Потресаващи са физическите и психическите му изяви, икономическите и социалните престъпни актове. Ужасяващи са етническите издевателства, военните акции... Човечеството трябва да намери достоен начин да преодолее това зловещо бреме. Поуките от историята сочат, че ефективно противодействие срещу тази криза е възможно само с цялостна стратегия, съставено от онези човешки ценности, които са най-високите постижения на хуманизма.
Тази стратегия би трябвало да сумира качества на отделната личност, на определени социални слоеве или на обществото като цяло в минали и настоящи периоди на историческото развитие.
Отделната личност в тази стратегия се включва с две основни качества: висок морал и адекватна компетентност. Моралният капитал решително ще допринесе за ограничаване на разрушителната активност на човека през последните години. В изграждането на морал и нравствена стабилност важно място трябва да заемат ефективни възпитателни системи във всички етапи на изграждане на отделния индивид - от семейството през учебно-възпитателните до обществено-политическите институции. Главна роля в този процес би трябвало да играят огромните културни богатства на минали и съвременни епохи. В тази насока от огромно значение са хуманистичните философии на основните религии.
Адекватната компетентност на индивида допринася за увеличаване на неговите конструктивни възможности. Те пък от своя страна играят роля за правилните и цивилизовани действия на личността в областта на икономиката, социалното дело, във вътрешната и международната политика, при решаване на важни проблеми с мирни средства, а не чрез насилие и унищожителни военни удари.
Нацията и обществото се включват в разглежданата стратегия чрез своята върховна управленско-административна организация - държавата. Във вътрешнополитически план тя трябва да осигурява и гарантира основните човешки права, като гражданските, политическите, личните, етнически-религиозните и др., без да допуска хаос и анархия. Съществуващите диктаторски и тоталитарни режими трябва чрез демократични механизми да бъдат отстранени. В това отношение българският народ през последното десетилетие направи важна крачка към демократично развитие, но лабилността и редица слабости на все още партийно мотивираната държавно-политическа и икономическа система налагат още по-интензивното участие на два основни фактори от разглежданата стратегия - личен и обществен морал и политическа и управленска компетентност.
В международните отношения държавите трябва да навлязат в ХХI век с по-стабилно сътрудничество, гарантирано от уникалното по своята представителност Общество на обединените нации (ООН) и от мотивирани от нововъзникнали условия регионални международни и междудържавни формации, съобразени с неговата харта. Чрез това велико постижение на човечеството след Втората световна война може да се осъществява максимално демократично решаване на съдбините на всички народи на планетата в рамките на една глобална стратегия на духовните ценности. В това отношение България в своята хилядолетна история има огромни приноси, такива духовни влогове тя прави и сега. Но тези приноси не се използват достатъчно от български държавници и политици при провеждане на техните външнополитически дейности. А уважението към тях и към тяхната кауза от страна на партньорите им се определят освен от личния им интелектуален и професионален "багаж", и от познаване на духовните ценности, които българската нация е вложила и влага в световното културно имане.
Крайно време е в третото хилядолетие България да навлезе с гордо развято знаме, на което да бъдат написани трайните приноси на българската нация в човешката цивилизация. Един от тези приноси е създаването на светска държава през VII и VIII век с модерна за епохата административна система, когато в Западна, Средна и Северна Европа обществените и административни формации са били на преселническо и племенно равнище. Друг фундаментален принос от тази поредица е Кирило-Методиевата азбука и славянобългарската писменост. Трети вид влогове на българския народ в тази съкровищница са неговите социални и светски реформаторски учения, движения, висши образователни школи и университети в ранното средновековие. Тук трябва да посочим прочутата Преславска школа от златния Симеонов век с великия Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, Охридския университет на Климент (може би първият европейски висш институт вън от Византия) и предренесансовата Дебърска живописна школа (тогава Македония е била част от България), богомилството - първото социално реформаторско движение в пазвите на християнската догматика и др. С тези бележити "бомби" на висша духовност древна България атакува мрака и невежеството на Западна Европа и участва приоритетно в развитието на християнската философия на нашия континент. С такъв бележит исторически принос и настоящ духовен капитал нашата родина основателно мотивира своите право и претенции за достойно включване в международните общности, към които се стреми. Този капитал трябва да бъде сърцевината на българската стратегия пред прага на ХХI век. Геополитическите и други регионални фактори са ценно допълнение към тази стратегия.
Тежката хуманитарна криза, в която се намират народите пред изгрева на ХХI век, застрашава духовното и физическото оцеляване на човечеството. Тя може успешно да бъде преодоляна с мощна стратегия на духовността. С такава стратегия ще се намалява пространството на първосигналните доктрини и яките мускули, които генерират насилие, етнически и военни конфликти. Със стратегията на духовните ценности ще се разширява и укрепва територията на интелекта, на творческата конструктивност на човека.

Проф. д-р Александър Монов