Колекция от 100 отпечатъка -графични и восъчни - на български възрожденски печати, създадени през XVII-XVIII, век бяха изложени в столичното читалище "Славянска беседа".
Печат на Българския Атонски манастир "Зограф" Те са "свалени" предимно от църкви, манастири, църковни общини, читалища, училища, както и от лични печати на известни възрожденци. Подборът е дело на ст.н.с. д-р Анна Рошковска от Етнографския институт при БАН, която е събрала около 40 000 релефни и графични отпечатъци от наши печати, разпръснати по различни земи.
Рожба на възрожденската пластика и графика - много често печатите са натоварвани със символика, която днес може да изглежда и малко наивна: стиснати ръце, с царска корона над тях, символизиращи единството; везните - справедливостта; портите с петел - просвета и добруване. Но в периода на Възраждането това е осъзнат елемент от съдбовния път на народа ни към себепознание, усилие за излизане от робството и борба за църковна независимост през образи от българската история и традиция. Това е предизвикателно заявена самоидентичност чрез печатите като лични и обществени знакови символи. Печат на училището във ВелесПоказаният печат в изложбата например на българската църковна община в Солун е с изображенията на Св. св. Кирил и Методий. Прелюбопитни като символика и графично изображение са многобройните печати на българските атонски манастири "Хилендар" и "Зограф".
Подчертано самобитен е печатът на българската община в Цариград от 1849 година. Интересно е фотокопието на Прошение, започващо с "Покорни Ваши в Христа чада..." от градски, читалищни и училищни настоятелства в Севлиево, отнасящо се за читалищни дела в града, подпечатано с обществените печати, а също така скрепено с подписите на местните първенци и с техния личния печат-пръстен (гема), в чиято символика обикновено е закодирано достолепие, сила и християнска вяра.Печат на Българската община в Железник В "Славянска беседа" можеха да се видят още изображенията на два от трите печата, които е ползвал Захари Зограф - релефният и графичният от 1872 година, подписът и личният печат на хаджи Геро Добович Мушек - бащата на Найден Геров, личният печат (релефен отпечатък) на Неофит Рилски, печатът на училището във Велес от 1845 година, на църковната община от Осман пазар, печатът на църквата "Св. Константин и Елена" от Татар Пазарджик, на църковната община в Свищов от 1866 година, печатът на читалище "Славянска беседа" от 1888 година...
Графичен отпечатък от личния печат на Захарий ЗографВ някои от по-старите печати се разчитат знаци от гръцката азбука, както и арабски елементи, но с времето печатът се изчиства и върху него остават предимно знаци, свързани с българската история, книжовност и символика.
Интересен момент в историята на печатите са и очертаващите се далеч преди Освобождението все по-ясни елементи и идеи на Хуманизма и Европейското просвещение. Което говори, че ние отдавна сме се вглеждали в Европа, но тя не винаги ни е забелязвала...

Любен Русков