Христо Ганев наскоро навърши 75. Този юбилей, както и всичко, свързано с Христо Ганев, предполагам, е преминал скромно. Като всеки истински благородник, той не обича светската шумотевица. От ракурса на своето патриаршество Христо Ганев наблюдава динамичния свят, в който възрастта не е страдание, когато духът е млад - той продължава да пише сценарии за документални и анимационни филми на Анри Кулев. Неслучайно "Златен ритон" за анимационен дебют от Пловдив '98 получи именно филмът по негови сценарии "Десетият кръг" на ученичка на Анри - Анна Харалампиева.
Навремето, непосредствено след 9 септември 1944-та, когато комунистите наливали основите на нов обществен ред и до основи събаряли старите, като че ли само киното си нямало почти нищо. Тогава няколко от момчетата и момичетата, слезли от "дебри и балкани", захвърлили винтовки и винтяги и се хвърлили с целия ентусиазъм на епохата в нова авантюра - учене на кино в московския ВГИК. Сред тях бил и Христо Ганев - партизанин, поет, красавец и скептик. Завърнал се в началото на 50-те, той веднага написва сценария на филма "Песен за човека" (реж. Борислав Шаралиев), посветен на любимия тогава поет Вапцаров. Години след това драматургът се превръща в словесната част от семейно-творческия тандем Христо Ганев - Бинка Желязкова. Така заедно, та до ден днешен, те поели по един от най-трънливите пътища в българското игрално кино. Колкото и да се е заселила героиката на тяхната младост в творчеството им, толкова и животът им показва, че идеалите са едно, а реалността - друго. Затова и общият им дебют "Животът си тече тихо..." заплаща за пророчеството си с трийсетгодишно прашасване. Когато го видяхме през 80-те, визията беше овехтяла, но не и авторовата позиция. Оттам насетне, независимо дали пише за патетични романтици ("А бяхме млади") или за патетични носталгици ("Басейнът"); за авантюристични невзрачници ("Голямото нощно къпане") или за авантюристични неудачници ("Нощем по покривите"), Христо Ганев неизменно се занимава с идеите и разочарованието от тяхната деформация. И все филтрира неспокойствието на душата си с метафориката на изказа. Получава се кино на поетичното морализаторство, донесло на страната ни не една и две награди, а на създателите му - не едно и две разочарования. Но на съвестта на Христо Ганев не й трепва окото нито от неприятели, нито предатели, нито от санкции - тя си пердаши през спомени, болки, неудовлетворения... Именно благодарение на неуморната си съвест той е сред няколкото български Фигури, чийто авторитет е недосегаем през годините и политическите рокади. И е все така красиво достолепен, да е жив и здрав!

Геновева Димитрова