Пловдивски дневници:
Уроци и поуки

Доста лични класации и лични мнения със или без претенции за обобщение се появиха в медиите непосредствено след свършека на Европейския месец на културата. Основният извод, с който съм съгласна, е, че не се беше случвала и скоро едва ли ще ни се случи такава многотия и пъстрилка на форми, начини и изразности на изкуството. Подчертано силно беше участието на театъра, музиката, изобразителното изкуство и смесените им проявления. По-незабележима в сравнение с тяхната активност остана програмата "Слово и книги", но и в нея имаше няколко акцента.
Европейският месец на културата си беше една фиеста за духа и сетивата в неравноделен ритъм - с по-темпова и експресивна първа част през юни, и с по-забавения и успокоен ход на юли. Както вече някои писаха и казаха, можеше всичко да се организира и случи, без излишното, в един месец. Щеше да бъде още по-зашеметяващо, ослепително и фестивално. Можеше да бъде като на един дъх и да се сещаш и след години как ти е спрял дъхът и как си преглъщал хапката Европейски месец на културата.
Обаче си беше неравноделно по български и пак беше хубаво. Без ни най-малко да отнемам дължимото за стореното от едноименната общинска фондация (оглавявана от поета Александър Секулов и работила две години за двата месеца), благодарности заслужават "Алианс Франсез" и Френският културен институт, Британският център, Гьоте институт и всички други чужди представители и представителства. Не знам дали фактите на изкуството, които видяхме в Пловдив, са представителни за страните, които осигуриха идването им, или са предпочетени и по-удобните решения - градът да бъде спирка в поредното европейско или световно турне. Вероятно и едното, и другото. Няма значение. Е, вярно е, че "Църквата като скулптура от звуци" от Ваймар не можа да ни изуми. Подобен микс от звуци и гласове на фона на ехтежа в катедрала се прави във всяка що-годе професионална радиостанция, но възхищава чуждото умение да се рекламира културният продукт. А спектакълът на вероятно някога (в своето време) велик Адам Дариус (и на неговия спътник Красимир Колесник) има сантиментално значение повече за него - връща се след повече от 30 години в България, - отколкото за зрителите. Оставям настрана и "Негрите" на Жьоне на театъра от Люксембург, трупата от Гренобъл, нашия "Сребърен Ерос" и т.н. Имаше концерти и спектакли с по 10-20 зрители, и този на "Металика" с над 40 000 души. Да се брои публиката не е най-благородното занимание, макар че е някакъв показател. Важното е, че имаше поне 15-ина събития на световно равнище: "Хамлет 2000", Найджъл Чарнок, Майкъл Наймън, Горан Брегович, "Металика", "Апокалиптика", "Бамбергските симфоници", "Кармина Бурана", "Виртуози и шедьоври", Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, "Травиата" от Букурещ и Милчо Левиев - сред концертите и спектаклите; още толкова сред изложбите, повечето от които български. Приемаме, че другото (и споменатите спектакли от Гренобъл и Люксембург) е фонът, пейзажът, по-равнинен или по-хълмист, върху който още по-добре изпъкват върховете.
Има още: непристигнали по знайно и незнайно какви причини (жалко за Жванецки и за Исмаил Кадаре); несъстояли се представления (главно поради дъжд), или състояли се не в първоначално замислените и обявени вариант и място; закъснения по обективни и недотам причини (балканската среща "Книги без граници"); сменени часове и смяна на мащаба в намерението, кражби и разбити статуи, какво ли не. Все пак 66 дни и, забележете, над 2500 прояви от 43 страни. Жалко, че изключително интересният проект - симпозиумът "Античната гръцка драма - съвременен театър на 2500 години" (с участието на Филипо Аморозо, проф. Богдан Богданов и др., организиран и ръководен от доц. Клео Протохристова и Спирос Меркурис) остана малко настрани и извън вниманието, освен на група студенти и преподаватели. Винаги може да се съжалява, че някои от най-стойностните изложби, като "Български светини" и "Български шедьоври", не бяха видени от повече млади българи. Сещам се за "принудителните форми" на "захранване" с култура, характерни за миналото време. Те даваха резултат. Разбира се, че биха могли да бъдат компенсирани с обилна и точна информация. Журналистическата колегия (главно пловдивската, но и БНТ) извърши чудеса от храброст. Тя беше постоянният участник във всички събития, за което беше отличена накрая с шеговити номинации и награди от типа "Европейски Гюро" и пр. А "Домът на Европа" в пълен унисон с нашия ориенталски ритъм бе деконструиран малко преди да се спусне завесата на Европейския месец на културата и много след предварително обещания срок. Сега той, който е между малкото веществени доказателства, че е имало Европейски месец на културата в Пловдив (другите са скулптурите в Цар Симеоновата градина, покривът на Художествената галерия, ремонтът на баня "Старинна", превърнал я в Център за съвременно изкуство, и преди всичко модерната техническа екипировка на Античния театър - пълна шестица), си стои като непонятна по предназначението си, но красива вещ, точно в центъра на града, до пощата. А можеше и навярно още може да бъде полезен като информационен център за Пловдив, който постоянно е фестивална столица. Защото не бива да изчезва безследно опитът, какъвто и доколкото го има. Съществуват подобни намерения, има и покана от директора на Международния театрален фестивал в Москва именно фондация "Европейски месец на културата" да представи там през 2000 г. български спектакли.
Друг е въпросът, че когато се приключва проект, период, нещо си, то трябва да има публичен отчет за дейността му, а не просто емоционални интервюта. Особено когато става дума за фондация и за пари на данъкоплатците. Готова съм да приема на вяра, че около 60 процента е възвръщаемостта на вложените средства (наистина висок показател), но ще бъде далеч по-убедително, ако се публикуват сухите отчети. Все пак най-милият спомен от 66-те дни са не вечерите на Античния или в Драматичния театър (колкото и да са разтърсващи впечатленията за специалиста и просто зрителя), а хората по главната улица и около сцената край фонтана. Мили, мили пловдивчани - възрастни двойки, самотни хора, майки с деца, вперили сетива в чудото, понякога тихи и почти безизразни, друг път - шумни, танцуващи, особено децата, но някък вътрешно настръхнали да си спомнят и запомнят. "Отличен" на направление "Култура" в Пловдивската община за проекта му "Открита (т.е. безплатно за зрителите) сцена", съдържаща над 100 прояви и в двата пловдивски месеца. Останалото е носталгия по Европейския месец на културата.


Пенка Калинкова



Евпропейски
месец
на културата