Може би сме длъжници на извънстоличните театри за сезона, който отмина. Мисля, че тъкмо те дооформиха лицето на нашия театър през тази година. До софийските "Три сестри" (режисьор Стоян Камбарев) и "Квартет" (режисьор Явор Гърдев) техните "предложения" не избледняха, а донесоха други цветове и стойности и очертаха релефа на общата картина. Резултатите не бива да бъдат степенувани - те са интересни в съжителството на своите раз-личности. Кой би се наел с рискованата задача да ги номерира? Или да съпоставя О'Нийл и Стриндберг на Юлия Огнянова в Смолян и Ловеч с Константин Илиев и Йордан Радичков на Леон Даниел и Петринел Гочев в Пазарджик? Може да продължим със Сливен и Хасково, но въпросът не е в изброяването. Усещането е за видимо съживяване и израстване на театралните процеси и затова вертикалата престава да ни занимава.
Настъплението на нови театрални езици, на ново мислене (и осмисляне) на движенията в правенето на театър заплашваше да раздели и дори да противопостави актьорските поколения. Парадоксално е, но за средното и по-старото, опитът би могъл да получи и отрицателен знак, ако си останеше застинал във времето. През последните години, независимо от несполуките тук и там, българският театър демонстрира нещо много съществено: умението на различните актьорски възрасти да се движат в обща крачка. Точно това бе силната страна и на русенския театър през последната година. Актьорската трупа се представи вътрешно подвижна, с изненадващо изострени сетива към новото. Провалени усилия имаше и там - "Черна комедия" от Питър Шафър беше нещо като образец на немощна и безвкусна режисура (Димитър Стоянов Нов) и в нея актьорите не могат да бъдат повече от потърпевши. Същите те обаче се оказаха печелившата карта на театъра. Съзвучие между средства и театрално мислене бележи партнирането на "доайените" Георги Стефанов и Николай Ангелов, силната "златна" среда и младите седем момчета и момичета, чиито имена не изписвам, защото младостта им е чувствителна към подреждането. Те сами ще го постигнат във времето. Днес важно е основанието, което всички те, млади и стари, имат за добро творческо самочувствие. Дават им го спектаклите "Слънчеви момчета" на Нийл Саймън (режисьор Никола Петков), "Тартюф" на Молиер (режисьор Александър Беровски), "Докосни ме" на Ана Петрова (режисьор Любомир Кънев), "Годо дойде" на Миодраг Булатович (режисьор Боре Ангеловски).

Дора Монова