Демокрацията в България роди и породи много неща, в това число и частната галерийна дейност. Навлизането на свободните пазарни отношения представляваше глътка свеж въздух, включително и за художествения пазар у нас. По-предприемчивите (било художници, изкуствоведи, интелектуалци или просто търговци с усет към изкуството) отвориха свои частни галерии, в които те и показваните от тях артисти да определят стойността на художествената продукция - стойност, естествено регулирана от търсенето и предлагането. И именно тези, колкото предприемчиви, толкова и безумно смели частни галеристи (доколкото пазарните механизми у нас все още си остават "бамбашка) на практика заместиха закономерно премахнатия държавен монопол (в лицето на художествените комисии към Съюза на българските художници) при определянето на цените и откупуването на произведенията на изкуството.
За съжаление обаче десетгодишният опит показва, че все още нещата не са достатъчно ясно определени и отграничени, налице е непрекъснато преливане между държавен и частен сектор. Подобна ситуация най-вероятно е нормална, като се има предвид четиридесет и пет годишната централизация. Царящата бъркотия не подминава и сферата на изкуството, не подминава и отношението на СБХ към частните галерии и художниците, работещи с тях.
Тоня Горанова, "Жълто сено", галерия  "Масларски "
Мероприятието, носещо гръмкото заглавие Първи летен салон на частните галерии на "Шипка" 6, е симптоматично. В настоящия момент СБХ представлява странен феномен. Необясним е неистовият стремеж на институцията с твърде тежко тоталитарно минало непрекъснато да обединява, да контролира, дори да регулира. Надали някой ще е в състояние да даде смислен отговор на въпроса защо беше нужно да се организира под шапката на Съюза представяне на частните галерии в България (по-точно на една сравнително малка част от тях). Нима тези галерии не работят достатъчно през останалото време на годината за утвърждаване на собствения си образ и художествена политика пред публиката и евентуалните клиенти, та се налага да се доутвърждават с помощта на СБХ? Във всеки случай е наивно да се вярва, че именно през август - най-активният отпускарски месец - ще се появят достатъчно заинтересовани зрители и най-вече купувачи. По-логичният отговор може да бъде, че и Съюзът на художниците като всички подобни на него институции, изоставени от държавата-майка, търси начини да влее някакви средства в празните си каси (в случая събирайки такса за участие в "Салона"). Но дали и това е начинът, като се има предвид незавидното финансово състояние на частните ни галерии?
Димитър Войнов-син, "Гнездо на смирението", галерия "Мелон"
От друга страна, също така логично следва и въпросът какви са причините, поради които галериите са се съгласили да извадят по няколко картини от депата си и да ги изложат на "Шипка" 6? При положение, че отхвърлим версията за очаквани откупки, остава подозрението, че частният художествен бизнес у нас все още тайничко въздиша по отминалите дни на възход и бляскави откривания в СБХ. Нали, в края на краищата, художниците, които работят с представените галерии, в над 90% от случаите са членове на въпросния съюз. В този смисъл у хората все още е жива илюзията за престижа на мястото и събитието.
Станислава Стоянова, "Суета", галерия "Ирида"
Накратко - лятната експозиция на частните галерии представлява сложна мозайка от взаимоотношения, преплетени съдби, надежди и закостеняло мислене. Последното особено ярко изпъква в заглавието на изложбата - "Първи летен салон". Докога ли Съюзът на българските художници ще слага номерация на събития, обречени на еднократност, и докога ще борави с терминологията на XIX век - епоха, изобилстваща с всякакви видове салони.
Иван Михайлов-Жани, "Тюркоазената планина", галерия "Крида арт"
Лошото е, че покрай експозицията изниква и друг болезнен въпрос: докога повечето от частните галерии в България ще са подвластни на носталгията по отминалите времена и ще предоставят на СБХ изключително важната и отговорна функция на единствен техен обединител. Съмнително е някой да се хване на твърдението, че подобна тенденция подобрява имиджа и увеличава продажбите.

Илина Коралова

Бележка
на редактора